Вагиналните оплаквания са чести. Вулвовагинитът или възпалението на вулвата и влагалището най-често е вторичен следствие от инфекциозни агенти при жени в репродуктивна възраст. Кандидозният вулвовагинит е отговорен за около една трета от случаите.
Кандидозният вулвовагинит се причинява от възпалителни промени във вагиналния и вулварния епител вследствие на инфекция с вида Кандида, най-често Кандида албиканс. Кандида е част от нормалната флора при много жени и често протича безсимптомно. Следователно кандидозният вулвовагинит изисква както наличието на кандида във влагалището/вулвата, така и симптомите на дразнене, сърбеж, дизурия или възпаление.
Кандидозният вулвовагинит е често срещан. Той е отговорен за една трета от всички случаи на вулвовагинит при жени в репродуктивна възраст, а 70% от жените съобщават, че са имали кандидозен вулвовагинит в някакъв момент от живота си.
Около 8% от жените страдат от рецидивиращ кандидозен вулвовагинит. Най-честият отговорен патоген е Кандида албиканс (в около 90% от случаите), като повечето от останалите случаи са причинени от Candida glabrata.
Признатите рискови фактори за остър кандидозен вулвовагинит включват употреба на естроген, повишени ендогенни естрогени (от бременност или затлъстяване), захарен диабет, имуносупресия (т.е. пациенти провеждащи химиотерапия или приемащи антиметаболитни лекарства, ХИВ инфекция или пациенти с трансплантация) и употреба на широкоспектърни антибиотици.
Въпреки че кандидозният вулвовагинит е по-често срещан при жени, които са сексуално активни, няма доказателства, че кандидозната инфекция се предава по полов път. Пациентите с рецидивиращ кандидозен вулвовагинит (дефиниран като четири или повече епизода на доказан с култура кандидозен вулвовагинит) имат предразполагащи генетични фактори, които ги карат да бъдат податливи на повтарящи се гъбични инфекции. Тези фактори могат също да предразположат към свръхчувствителност към кандида.
Кандидозният вулвовагинит възниква, когато видовете Candida проникнат повърхностно през лигавицата на вагината и предизвикат възпалителен отговор. Доминиращите възпалителни клетки обикновено са полиморфонуклеарни клетки и макрофаги. Пациентите могат да имат секреция, която обикновено е гъста, "външна" дизурия, вагинален сърбеж, вагинално парене, диспареуния или подуване.
Пациентките обикновено се оплакват от дразнене, сърбеж и парене. Симптомите често са изявени точно преди менструалния цикъл.
Повечето инфекции са вторични за Candida albicans и наличието на дрождовидни клетки в секретите на жени в репродуктивна възраст с вулвовагинит, не е необходимо да се извършват потвърдителни микробиологични култури за Candida.
Тъй като видовете кандида са част от нормалната вагинална флора при много жени, рутинните култури при асимптоматични жени също не се препоръчват. При жени с повтарящи се епизоди на кандидозен вулвовагинит трябва да се направи култура, за да се идентифицират видовете гъбички, които могат да бъдат резистентни към типичната терапия, или да се идентифицират алтернативни причини за вагинит.
Остър кандидозен вулвовагинит се лекува с противогъбични средства. Тъй като повечето случаи на кандидозен вулвовагинит са вторични за видовете C. albicans и тъй като C. albicans няма значителна резистентност към противогъбични средства, това са средствата на първи избор за това заболяване.
Противогъбичните средства могат да се приемат перорално като единична доза или могат да се прилагат интравагинално в еднодневни или 3-дневни схеми, които се предлагат без рецепта. При пациенти с неусложнено заболяване (тези без имуносупресия или бременност, които нямат рецидивиращ кандидозен вулвовагинит) и двете терапии са еднакво ефективни. Ако пациентите не отговарят на стандартната терапия, може да се наложи посявките да се търсят други видове кандида, които често са резистентни към лекарствата от първа линия.
Пациенти с усложнен кандидозен вулвовагинит, например пациенти с имуносупресия, изискват по-продължителна терапия. Обикновено терапията включва интравагинални глобули за поне 1 седмица или перорално лечение с противогъбичен медикамент веднъж на всеки 3 дни за три дози.
Бременните пациенти не трябва да приемат перорални противогъбични средства. При тези пациенти е подходящ 7-дневен курс на интравагинална терапия
Референции:
1. Buggio L, Somigliana E, Borghi A, Vercellini P. Probiotics and vaginal microecology: fact or fancy? BMC Womens Health. 2019 Jan 31;19(1):25. [PMC free article] [PubMed]
2. Aguirre-Quiñonero A, Castillo-Sedano IS, Calvo-Muro F, Canut-Blasco A. Accuracy of the BD MAX™ vaginal panel in the diagnosis of infectious vaginitis. Eur J Clin Microbiol Infect Dis. 2019 May;38(5):877-882. [PubMed]
3. Ahangari F, Farshbaf-Khalili A, Javadzadeh Y, Adibpour M, Sadeghzadeh Oskouei B. Comparing the effectiveness of Salvia officinalis, clotrimazole and their combination on vulvovaginal candidiasis: A randomized, controlled clinical trial. J Obstet Gynaecol Res. 2019 Apr;45(4):897-907. [PubMed]
4. Swidsinski A, Guschin A, Tang Q, Dörffel Y, Verstraelen H, Tertychnyy A, Khayrullina G, Luo X, Sobel JD, Jiang X. Vulvovaginal candidiasis: histologic lesions are primarily polymicrobial and invasive and do not contain biofilms. Am J Obstet Gynecol. 2019 Jan
