Менструацията на жената е фин цикличен процес - огледало на целостта и координацията между невро-ендокринните структури, контролиращи половата функция. Хипоталамусът, хипофизата и яйчниците изграждат една ос от хормони със стимулационен ефект върху нисшестоящото, но и с обратна, контролираща връзка спрямо надлежащото звено. Тази координация между нервната тъкан и ендокринните жлези се изразява в периодични промени в маточната лигавицата, кореспондиращи с репродуктивната функция на жената.

 

Разстройствата на менструалния цикъл от хипоталамичен произход са обикновено с функционален характер и са една от най-честите причини за аменорея – по-рядко за първична, и много често за вторична. Промените в секрецията на гонадотропин рилийзинг хормона – амлитуда и честота на пулсовете, се отразяват на пулсативната секреция на хипофизарните гонадотропни хормони (фоликулостимулиращ и лутеинизиращ), а те от своя страна ангажират естрогенната продукция в гонадите.


 

Мозъчната тъкан е една от най-лесно ранимите, което отразява функционалната й връзка с редица нервни структури, но и с целия организъм чрез хуморални фактори. Психични разстройства, сред които водещо място има депресията, хранителни разстройства като анорексия и булимия нервоза, но и други причини за редукция на мастната тъкан в тялото, усилена физическа активност – обикновено при активни спортистки, както и системен емоционален стрес могат да се крият зад централния тип аменорея.

 

Мастната тъкан е активен ендокринен орган и то с ключова хуморална функция по отношение половата ос. Спадането и под 10% от телесното тегло води до разстройство на последната с клинична изява в нарушения в менструацията, но и съпровождащи усложнения. Едно от най-важните е засягането на костния метаболизъм и рискът от прогресия до остеопороза.

 

Хипоталамична аменорея може да се провокира от хиперпролактинемията, при която всъщност първичният процес е аденом на хипофизата. Формациите обикновено нямат агресивен характер, който да влоши хормоналната продукция на хипофизата, но пролактинът има инхибиращ ефект на ниво хипоталамус, което засяга половата ос. Друга причина за хиперпролактениемия е приемът на психотропни медикаменти – обикновено допаминергични антидепресанти.

 

Хипоталамусът и хипофизата участват в регулацията на множество ендокринни жлези и хормоните, които продуцират, нямат изолирани обекти на въздействие, а по-скоро изграждат мрежа, която може да реагира на всяка промяна в една от осите.

 

Диагностицирането на аменореята като функционална хипоталамична изисква преди всичко изключването на други причини за нарушенията в менструацията. Разбира се, данните за редукция на теглото на фона на ограничаване на храната или индуциране на повръщане, злоупотреба с медикаменти, усилена физическа активност, наличието на значим емоционален стрес насочват към характера на аменореята, особено ако преди това менструацията е била редовна. Обективният преглед е от значение за изключването на галакторея, хиперандрогенизъм (поликистозните яйчници са честа етиология на менструалните нарушения), на хипертиреоидизъм, хипер- или хипокортицизъм като ендокринни причини за аменореята. Гинекологичният преглед е задължителен за изключването на генитални малформации при първичната аменорея, за търсенето белези за хормонален дефицит.

 

Хормоналните изследвания включват анализ на гонадотропните хормони и естрогените, но и пролактина. При съмнение за придружаващ ендокринен дефект – спектърът се разширява. Психичните разстройства, в това число и хранителните такива и дори само гладуването по някакъв повод, дават отражение на много хормони и при тези обстоятелства не е необичайно измерването на висок кортизол например.

 

Функционални тестове като неколкодневният прием на медроксипрогестерон ацетат или друг прогестин също говори за фунцкионалната цялост на хипоталамо-хипофизарната ос.

 

Образните изследвания като ултразвук са от значение за обективизиране находката в яйчниците, наличието на кистозни промени в тях, както и за оценка на качеството на маточната лигавица. При показания се провеждат и компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за изключване патологична находка в хипофизата.

 

Лечението на хипоталамичната функционална аменорея изисква на първо място възстановяване на теглото и ограничаване на физическия и емоционален стрес. Обикновено с овладяването на тези фактори, което в повечето случаи не е лесна задача, менструацията се възстановява след различно дълъг период от време.

При желание за бременност индукцията на овулация се извършва съгласно препоръките и под наблюдението на специалист – ендокринолог и гинеколог. Във връзка с риска от ангажиране на костния метаболизъм по време на аменореята и естрогенния дефицит – удачно е включването на калциев препарат и витамин D в профилактични дози.