Еректилната дисфункция се среща при повече от половината мъже на възраст между 40 и 70 години. В различни източници се сочи, че в САЩ засегнатите са между 10 и 30 милиона. Проблемът е срещан обикновено при по-възрастните представители на силния пол, но засегнати могат да бъдат и по-млади, 40-50 годишни мъже.



Еректилна дисфункция се изразява в неспособност да се постигне или да се задържи състояние на ерекцията, за да може да се извърши успешен полов акт. Проблем има тогава, когато състоянието се наблюдава постоянно повече от три месеца.
 


Причините за еректилната дисфункция са разнородни. Едни от споменаваните са прекомерната употреба на алкохол и тютюнопушене, прием на определени лекарства като антидепресанти.
 



Еректилната дискфункция може да се дължи на общо заболяване на организма. Например, диабетът смъква границата на проблема с 10-15 години. Причината може да бъде хормонална, вследствие на ендокринен дисбаланс, ниско ниво на полови хормони, патология на щитовидната жлеза, наднормено тегло.
 

 
Нарушеното кръвоснабдяване на половия член също може да доведе до еректилна дисфункция. Получава се при артеросклероза, хипертония, захарен диабет, както при коремни травми и травми на таза, при които кръвоснабдяването е прекъснато или нарушено. От неврогеннен характер е, когато се дължи на травми на мозъка и гръбначния стълб. В повечето случаи, обаче, се смята, че причините за еректилната дисфункция са на психическа основа. Такива са, когато се изпитва смущение от партньора, тревога, неувереност или стрес.


Клиничните прояви могат да бъдат от незначителни до сериозно разстройство на половата функция при различните пациенти. При някои намалява или изчезва спонтанната ерекция, при други е намалената способността да се извърши повторно полово сношение в денонощието или спад в количеството на пълноценните полови актове, завършващи с еякулация. Подобни нарушения на сексуалната функция водят до трайни емоционални проблеми, раздразнителност, нервност, постоянно лошо настроение, продължителна депресия.
 


Диагнозата се поставя след като лекарят свали анамнезата на пациента, изясни от кога е започнало оплакването и обстоятелствата, при които се поражда. Въпросникът е подробен и обзорен. В него се взимат под внимание взаимоотношенията между партньорите. Съществени въпроси са наличието на хронични заболявания, диабет, хипертония, сърдечни заболявания.
 


Част от изследванията при еректилна дисфункция включват попълването на анкета за честотата на еректилната дискфункция на един месец, някои тестове-наблюдения, които се провеждат в домашни условия от пациента.
Провежда се преглед на половия орган от андролог. Ще се наложат редица лабораторни изследвания - високите нива на лошия холестерол, на глюкозата, креатина, хемоглобин А 1С при пациенти с диабет, могат да насочат лекаря към същността на проблема.
 


Според случая е възможно да се направи ехографско изследване, компютърна томография, вътреварикозно изследване, както и да се проведат консултации с ендокринолог, кардиолог, психолог.


Лечението обикновено цели възстановявавене на едекватното кръвоснабдяване и подобряване насищането на кислород на тъканите на половия орган, възстановяване на хормоналния баланс на организма. В редки случаи са необходими леки хирургически интервенции.