Нова хипотеза за склонността към хомосексуалност предлага група генетици от Калифорнийския университет.
Възникването й досега се обясняваше с генетична предразположеност или особености при вътреутробното развитие, се пише в сп. Science.
Въпреки изследванията в тази насока, до момента не са открити гени, които да се свързват с изявата на сексуалното влечение към същия пол. Относно втората версия се търси връзка с повишеното ниво на тестотестерон или силната реакция на имунната система от страна на майчиния организъм към плода, но и тук не са представени убедителни доказателства. Не е ясна и причината за запазване на хомосексуалната склонност в поколенията, особено предвид факта, че хората с различно секусално влечение много по-рядко остават потомство.
Авторите на новата хипотеза разглеждат двете версии от гледна точка на епигенетиката. Те предполагат, че под влиянието на външни фактори при вътреутробното развитие настъпват промени в гените, свързани с пола. Според тях измененията не се състоят в структурата на гените, а в тяхната експресия, което залага устойчивост на плода към нестабилното ниво на полови хормони в амниотичната течност и по-точно към хормоните на противоположния пол. В някои случаи тази информация се запазва в половите жлези на индивида и се предава на следващите поколения при мейозата.
Един вид, това означава, че епигенетичните промени в гените на майката по време на бременността, които позволяват нормално развитие в условията на повишено ниво на тестостерон, могат да повлияят на експресията на гени в области на главния мозък на плода, отговарящи за сексуалното влечение. Запазването на хомосексуалността при еволюцията според авторите на труда е обусловено от предимствата за плода, които се получават от епигенетичните промени.
Хипотезата е представена подробно в публикацията "Хомосексуалността като епигенитично обусловено сексуално развитие" в сп. The Quarterly Review of Biology.
