1. Какво представлява епидидимитът?

Епидидимитът е възпаление, най-често инфекциозно, на епидидимисa – извито каналче, разположено на задната повърхност на тестиса. Етиологията е предимно бактериална, заболеваемостта – основно при мъже между 20 и 39-годишна възраст. При деца се развива по-рядко, най-вече след травма, по-рядко поради инфекция.

Епидидимитът може да бъде налице едновременно с орхит (възпаление на тестисите), при което се говори за епидидимоорхит.

Според продължителността на симптоматиката епидидимитът е остър, субхроничен и хроничен.
 

2. Какви са симптомите на епидидимит?


Острата симптоматика включва болка и подуване (най-често едностранно) в скротума. Възможно е болката да започне ниско в гърба и след това да се спусне в скротума. Болката при уриниране и изхвърлянето на кървав еякулат са основание да се подозира епидидимит. Повишената температура, гаденето и повръщането са неспецифични симптоми.

При хроничния епидидимит болката и дискомфортът персистират над три месеца. При него симптоматиката може да варира в широки граници – може да бъде едностранна или двустранна; умерена до силна болка; може да бъде изостряна от определени дейности, включително еякулация; при палпиране епидидимисът може да бъде уголемен или да бъде с нормални размери.
 

3. Кои са причинителите на епидидимита?


Патогенните причинители най-често достигат епидидимиса, преминавайки по пикочо-половите пътища през уретрата, простатата и семепровода. По-често бактериите се задържат в простатата, където предизвикват простатит. В по-редки случаи патогенните причинители могат да достигнат до епидидимиса с кръвотока.

При сексуално активните мъже най-честите причинители са полово предаваните инфекции - Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae. При практикуване на необезопасен анален секс е възможно попадането на Escherichia coli в пикочните пътища, и съответно – развиване на бактериален епидидимит. По-редки са случаите на епидидимит, причинен от гъбички от рода Mycobacterium, някои ентеровируси и аденовируси, вируса на заушката, микоплазми и микобактерии.

NEWS_MORE_BOX


Стерилният епидидимит (възпаление без наличие на инфекция) настъпва, когато при уринен рефлукс урина премине през семепроводите и достигне епидидимиса. Операциите на пикочо-половите пътища също крият риск от епидидимит, както и уретралната катетеризация.

Също така е известно, че амиодарон (лекарство за лечение на сърдечна аритмия) може да предизвика епидидимит.
 

 

4. Как се поставя диагнозата?


Диагностицирането на епидидимита може да бъде трудно и трябва да се извършва само от уролог.

Ултразвуково изследване се прави, за да се диференцира епидидимитът от тестикуларното торзио. Компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс се използват за диференциране на епидидимита от редица клинично близки състояния – кисти или тумори в тестисите, наличие на течност или гангрена в подутия тестис.

Може да е необходимо културелно изследване на урина и уретрален ексудат, оцветяване по Грам и кръвна картина. Потвърждаването на половопреносими инфекции като хламидии може да наложи извършването на допълнителни тестове за HIV, сифилис, хепатит и др. Редно е и да се уведомят половите партньори.
 

5. Какво е лечението на епидидимита?

В случаите на остър епидидимит, причиняван от половопреносими патогени, лечението се провежда с азитромицин, цефтриаксон или тетрациклин или доксициклин.

Ентеропатогенните бактерии (E. coli) се повлияват с флуорохинолони – офлоксацин и левофлоксацин.

Флуорохинолоните и тетрациклините се избягват при пациенти до 18-годишна възраст. При тях се препоръчват ко-тримоксазол и пеницилини или цефалоспорини.

Добре е да се имат предвид разликите в антибиотичната чувствителност на местно ниво.

Ако е налице заушка, болката се облекчава чрез прилагане на аналгетици или лед.

Неинфекзиозният епидидимит може да изисква прилагането на противовъзпалителни средства.