От 4 години насам се провежда Европейска седмица за борба с рака на маточната шийка, обикновено през последната седмица на януари. България се включва в тази инициатива през 2008 г. по думите на доц. д-р Никола Василев с когото разговаряме за рисковете от развитие на рак на маточната шийка след заразяване с папилома вируси, разпространението на заболяването у нас и нивото на лечението му. От 24 до 29 януари 2011 г. страната ни ще участва в четвъртата Европейска седмица за борба с рака на маточната шийка, което е третото ни по ред участие в събитието.

 

Доц. Д-р Никола Василев е началник Клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. Работил е в Националния онкологичен център, СБАЛСМ “Пирогов”, Университетска болница “Майчин дом” и др.
Има специалности по акушерство и гинекология, патологоанатомия и онкология. В чужбина специализира оперативно акушерство и гинекология (Япония), лапароскопия (Германия), лазерна хирургия (Австрия) и др.
Доц. Василев е председател на Българската асоциация по онкогинекология.  От 1999 г. е национален консултант по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина. Обявен е за най-добър акушер-гинеколог на България за 2006 г. От 2008 г. работи и като консултант във Втора АГ болница "Шейново" в столицата.


 


Колко опасни са папилома вирусите?

Вирусите на човешкия папилом са стотици типове. Голяма част от тях могат да предизвикат (могат и да не предизвикат) заболявания. Някои от тези заболявания са опасни за живота – това важи за различните видове рак. Дори когато не крият чак такъв риск, клиничните прояви на вируса са неприятни. Вирусът, например, може да предизвика брадавици. Те са твърде досадни, понякога направо мъчителни – без да са рак.

 

Кои типове носят потенциален риск от развитие на рак на маточната шийка?

Специално за рак на маточната шийка най-високорискови са НРV-типовете 16, 18, 45, 31 и 33. Те предизвикват около 82 % от всички случаи с рак на маточната шийка по света, а за България – близо 97 %.

 

Разпространен ли е ракът на маточната шийка? С каква честота в света, в България?

Напоследък в България годишно от рак на маточната шийка се разболяват 25-30 на всеки 100 хиляди жени. Годишно от това заболяване умират около 340-360 жени. Грубо казано, всеки Божи ден една българка умира от рак на маточната шийка. В сравнение с повечето европейски страни това е прекалено висока заболяемост и смъртност. В сравнение с някои страни от третия свят (например Либерия и Сиера Леоне) може да се каже, че стоим малко по-добре.

 

Можем ли да говорим за наличие на тенденция към нарастване на случаите на заболяване от рак на маточната шийка? На какво се дължи това?

От двадесетина години насам в България е установена трайна тенденция за нарастване на заболяемостта от рак на маточната шийка. Това се дължи, както на ниското ниво на профилактика на това заболяване, така и на повишения риск от заразяване с НРV, свързан с по-освободените нрави на населението. Не бива да забравяме, че точно тези типове НРV, които предизвикват рак на маточната шийка се предават изключително по полов път.

 

Какво трябва да се направи при наличие на тези вируси?

В огромен процент от случаите организмът се самоизлекува от вируса на човешкия папилом. Това означава, че не бива да изпадаме в паника, ако ДНК-тестът ни за папиломен вирус е положителен. Можем да помогнем на самоизлекуването чрез прием на лекарства от групата на имуностимулаторите, предписани от лекар. Рак на маточната шийка се развива едва при 1 на 2000 жени, заразени с НРV. Доста по-голям брой от тези жени, обаче, развиват предракови заболявания.

 

Каква е профилактиката на рака на маточната шийка?

Профилактиката на рака на маточната шийка се състои от две еднакво важни действия: редовното (на 1-3 години) явяване на профилактични прегледи с взимане на цитонамазка и ваксинацията срещу онкогенни типове НРV. Нито едно от тези действия не може да доведе до пълноценен резултат само по себе си, т.е. без да бъде съчетано с другото. Под “пълноценен резултат” разбирам цялостно или почти цялостно ликвидиране на рака на маточната шийка – както са ликвидирани едрата шарка, маларията и чумата по нашите земи.

 

Какво е лечението при рака на маточната шийка?

Лечението при развит рак на маточната шийка може да бъде хирургично, лъчево, с противотуморни лекарства или чрез комбинация от тези методи. То винаги е повече или по-малко осакатяващо за жената. Уви, нерядко лечението започва толкова късно, че резултът от него е съмнителен.

 

Какво е нивото на профилактика и лечението на рака на маточната шийка у нас според водещите световни стандарти? В кое лечебно заведение у нас се лекува най-успешно рак на маточната шийка?

Към настоящия момент нивото на профилактика на рака на маточната шийка у нас е безобразно ниско. Имам известни основания да се надявам, че в близко бъдеще това положение ще претърпи промяна към по-добро. Що се отнася до лечението на този рак мисля, че българската онкологична школа се придържа към световните стандарти. Дори бих казал, че имаме повече опит в лечението на развит рак на маточната шийка от много други напреднали страни. Това не е основание за гордост – просто там профилактиката е на такова ниво, че случаите с развит рак са изключително редки и лекарите просто нямат възможност да натрупат опит в лечението им.

 

Изобретена е ваксина срещу рак на маточната шийка. Според Вас тя дава ли ефикасна защита от папилома вирусите?

Ваксината срещу рак на маточната шийка дава почти 100 % защита срещу двата ваксинални типа НРV (16 и 18) и е с по-ниска ефикасност срещу още 2-3 вирусни типа. Някои типове НРV, които също предизвикват – макар и по-рядко – рак на маточната шийка не се повлияват от съществуващите анти-НРV ваксини. Това прави наложително явяването на профилактични прегледи от страна на всички жени – и неваксинирани, и ваксинирани.

 

Известно ли е дали ваксината има странични ефекти и какви са те?

Всяка съвременна ваксина се изследва най-задълбочено за т.нар. профил на безопасност. Профилът на безопасност на анти-НРV ваксините е много добър. Засега, след като по света са направени няколко десетки милиона дози от ваксината, все още не са доказани случаи на причинна връзка между ваксинирането и новопоявило се тежко заболяване.

 

За кои жени е предназначена ваксината?

Масово ваксиниране се препоръчва преди започване на полов живот, сиреч при момичета на 12-13 години. Жените, които са прехвърлили тази възраст могат да се ваксинират и по-късно. Ползата от ваксинирането бавно намалява с напредване на възрастта.

 

Кое изследване е най-достоверно за откриване на папилома вируси? Достатъчна ли е цитонамазката? Кога трябва да се направи HPV тест и за кои видове препоръчвате?

Цитонамазката не открива вируси, защото те не са видими под обикновен микроскоп. Цитонамазката открива изменения на клетките, които могат (с различна степен на вероятност) да са причинени от вируси. ДНК-тест за НРV може да се направи по всяко време. Ако възнамерявате да се ваксинирате в близко бъдеще, добре е (без да е задължително) този тест да е насочен към ваксиналните типове НРV. Ако не – достатъчен е т.нар. скринингов ДНК-тест.

 

Има страни в ЕС където анти-HPV ваксиниране се извършва масово и на момчета – има ли логика в това?

Масова ваксинация на момчета се извършва в Австрия. Не мисля, че в други страни на ЕС съществуват програми за масово анти-НРV ваксиниране на момчета. Във ваксинирането на момчета, разбира се, има логика – момичетата не се заразяват с НРV от въздуха, а именно от момчетата. Все още, обаче, няма категорични доказателства за ползата от масово ваксиниране на момчета.