Доц. д-р Милко Сираков е началник на Трета гинекологична клиника към УАГБ „Майчин дом“. Работи в университетската болница от 1978 г. Специалист е с дългогодишен стаж в областта на детско-юношеската гинекология, гинекологичната ендокринология и инфертилитета. Специализира във Франция, Германия, Великобритания, Япония. Има 68 публикации в български и чужди научни списания. 
Доц. д-р Милко Сираков е главен секретар на Българското дружество по акушерство и гинекология и председател на Българското дружество по детско-юношеска гинекология. Избран е за следващ президент на Европейската асоциация по детско-юношеска гинекология.
 
 
Каква е честотата на рак на маточната шийка и какви са данните за България?
 
Всяка година у нас се регистрират над 1100 нови случая на рак на маточната шийка. В световен мащаб този брой е 500 000. Определя се като второто по честота в света раково заболяване сред жените на възраст между 20-45 години. 
 
Всяка година 270 000 жени не преживяват заболяването, т.е. на всеки 2 минути в света една жена умира от рак на маточната шийка, в Европа това се случва на 18 минути. В България над 400 жени годишно не преживяват заболяването.
 
В Европа, благодарение на сериозната профилактична дейност, честотата на заболяването намалява. У нас, за съжаление, тя се увеличава.
 
Какви са причините за това нарастване? В какъв стадий на заболяването се откриват повечето случаи?
 
Честотата нараства, защото се пренебрегва първичният скрининг, който се провеждаше у нас преди години. Тогава всяка жена получаваше един път годишно бележка от поликлиниката да отиде на профилактичен преглед, включващ физикален преглед, ултразвук и задължително цитонамазка. Гинеколозите получаваха нещо като бонус, че са изпълнили определен брой цитонамазки. Тази практика, за съжаление, загина. 
 
Затова сега много повече случаи се откриват в напреднал стадий. Нисък процент се диагностицират в ранна фаза, до стадия „карцинома ин ситу” - четвърта степен при цитонамазките. В този стадий все още няма проникване на раковите клетки под базалния слой на мембраната, т.е. това е моментът, в който лечението се провежда само с изрязване на засегнатата част от шийката. Матката не се премахва, не се провежда лъчетерапия. И излекуването е 100%. За съжаление, само около 23% у нас се хващат до това ниво, останалите 77% са вече в инвазивен, напреднал стадий.  
 
Сега, се твърди, че повече се обръща внимание на правата на човека. Т.е. една жена има право да ходи, има право и да не ходи на профилактичен преглед. 
 
Важно е да се знае, че извършването на профилактичен преглед с цитонамазката е необходимост, а не някаква приумица. По този начин жената до голяма степен може да е сигурна, че няма да развие рак на маточната шийка. 
NEWS_MORE_BOX
 
Провеждането на цитонамазка достатъчно ли е като профилактично изследване?
 
Цитонамазките не дават 100% сигурност. От друга страна обаче, не е логично на всяка жена да се правят по-задълбочените изследвания, като колпоскопия и биопсия. Първо процедурата се оскъпява, второ - биопсията означава да се „отхапе“ парче от шийката на матката, което все пак е някакво нараняване, инвазивна методика. Може да се получи възпаление или друг проблем. 
 
Затова е необходимо да се прави пресяване на случаите. Например, I и II група цитонамазка са нормален резултат. При III A група означава наличие на възпаление, може да е вирусно, бактериално, гъбично. Цитонамазката не казва точно какво е. Търси се каква е причината и се назначава лечение. Непосредствено след провеждането му отново се взима цитонамазка. Ако резултатът отново е III група, тогава вече може да се наложи извършване на колпоскопия. При този метод шийката се гледа с уред като микроскоп (колпоскоп) и се правят някои тестове - намазва с е с оцетна киселина, с луголов разтвор. Нормалният епител на шийката се оцветява кафяво. Някои участъци не се оцветяват, те са подозрителни. От тях вече се взима парченце за биопсия.