Човешките папилома вируси - HPV, са група много често срещани вируси. При повечето хора не водят до сериозни проблеми и усложнения, но някои видове човешки папилома вируси могат да причинят поява на генитални брадавици или рак.

 

Човешкият папилома вирус засяга кожата. Има повече от 100 различни вида.


 

Как се разпространява човешкият папиломен вирус? Рискът от заразяване с HPV е много висок, около 80% от жените се заразяват през сексуалния си живот. Инфекцията се предава изключително по полов път. Използването на презерватив намалява риска, но не го елиминира напълно.

 

Много видове папилома вируси засягат устната кухина, гърлото или гениталната област. Разпространението им е изключително лесно.

 

Заразяването с човешки папилома вирус може да стане посредством:

  • Всеки контакт кожа до кожа в областта на гениталиите;
  • Вагинален, анален или орален секс;
  • Споделяне на секс играчки

HPV инфекцията най-често е преходна, протича безсимптомно и не причинява клинични проблеми. В 80% от случаите организмът се справя с инфекцията до 1 година и в 90% до 2 години посредтсвом клетъчно-медииран имунен отговор.

 

Въпреки оздравяването, първичната инфекция с вируса не протича с изграждането на траен имунитет, т.е. жената не е предпазена от повторно заразяване.

 

При около 20% от случаите обаче, заболяването не завършва със спонтанно излекуване, а напротив – напредва стъпаловидно и бавно от ниско- до високостепенна цервикална лезия към рак на маточната шийка.

 

При нелекувани жени периодът от инфектирането и развитието на рак на маточната шийка обикновено е между 10 и 20 години.

 

Счита се, че основен рисков фактор за заболяването е броят на сексуалните партьори, особено при рисково сексуално поведение. Ранно започналият сексуален живот, както и отслабената имунна система, тютюнопушенето и лошата интимна хигиена също повишават риска от заразяване.

 

Що се касае за рисковите фактори за персистиране на инфекцията и развитие на рак на маточната шийка, включват:

  • Типа на HPV инфекцията и онкогенността на вируса;
  • Имунният статус на пациентката. Хората с отслабена имунна система (като например пациентите с ХИВ), са по-склонни да развият персистираща инфекция и по-бърз прогрес към злокачествено заболяване.
  • Коинфекция с други полово предавани агенти като, тези причиняващи херпес симплекс, хламидия и гонорея.
  • Паритет (брой раждания) и млада възраст при първо раждане.

 

В момента има 3 ваксини, които са квалифицирани, като всички те предпазват както от HPV 16, така и от HPV 18, за които е известно, че са причина за поне 70% от случаите на рак на маточната шийка. Третата ваксина предпазва от пет допълнителни онкогенни HPV типа, които причиняват още 20% от рака на маточната шийка. 

 

СЗО счита, че трите ваксини са еднакво предпазващи срещу рак на маточната шийка. Две от ваксините също предпазват от HPV тип 6 и тип 11, които причиняват аногенитални брадавици.

 

Клиничните изпитвания показват, че HPV ваксините са много безопасни и много ефективни за предотвратяване на инфекции с папилома вируси, високостепенни предракови лезии и инвазивен рак.

 

HPV ваксините работят най-добре, ако се прилагат преди излагане на вируса. Ето защо СЗО препоръчва да се ваксинират момичета на възраст между 9 и 14 години, когато повечето не са започнали сексуална активност.

 

Ваксините не могат да лекуват HPV инфекция или HPV-свързано заболяване като рак.

 

Източник:

www.who.int