Инфекцията с човешки папилома вирус - HPV е свързана с повишен риск от развитие на рак на маточната шийка, рак на влагалището, ануса и карцином на пениса. Сред всички ракови заболявания 15% се дължат на вирусна инфекция. Човешкият папилома вирус е причината за 600 000 случаи на рак на маточната шийка, ануса, рак на устната кухина и фаринкса, както и за появата на генитални кондиломи и папиломатоза в белите дробове. Вирусът има интраепителен инфекциозен цикъл - инфектира както кожата, така и лигавиците. Установено е, че типовете 16 и 18 на HPV са най-честите онкогенни вируси, които причиняват рак.
Ракът на шийката на матката е третият най-често срещан рак при жените в световен мащаб и той се причинява от един от тези онкогенни вирусни варианти. Продуктите на гените Е6 и Е7 от наследствената информация на вируса допринасят за неговата способност да предизвиква ракови заболявания. Вирусната ДНК на човешкия папилома вирус се интегрира в наследствената информация на клетката-гостоприемник, което води до промяна в експресията на онкопротеините Е6 и Е7. Това е свързано с разграждане и нарушение във функциите на гена р53 - “пазителят на човешкия геном”- тъй като предотвратява образуването на ракови клетки. Белтъкът Е7 се свързва с циклин-зависим киназен инхибитор, което води до нарушен контрол на клетъчния цикъл.
Човешкият папилома вирус инфектира епителните клетки, които имат способността да се размножават. По този начин вирусът си осигурява достъп до базалния слой епителни клетки, в които стимулира експресията на вирусни гени и така се благоприятства вирусната репликация. Взаимодействието между вируса и клетката-гостоприемник се осъществява чрез повърхностни рецептори, каквито са сулфатираните протеогликани и алфа-6 интегрините.
Ранните белтъци Е1 и Е2 са необходими за започване на вирусната репликация. Именно Е2 отговаря за контрола на експресията на Е6 и Е7. Вирусът успешно се размножава чрез вграждане на вирусния геном в този на клетката-гостоприемник. Това води до повишена експресия на онкопротеините Е6 и Е7, което благоприятства образуване на повишено количество ракови клетки. След вирусната репликация, продуктите на гените L1 и L2 образуват вирусната обвивка, наречена капсид, което осигурява образуването на зрял и способен да да заразява други клетки вирус. Във финалните етапи от вирясния цикъл, функционално годният вирус се осводождава чрез белтъка Е4.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4830161/
