Според статистиката приблизително 60% от жените са се срещали с вируса поне веднъж в живота си. При повечето от тях инфекцията е преходна и епителните клетки се самоизчистват в рамките на 6 месеца до 1-2 години. Данните от различни проучвания дават резултати, според които при 3 до 10% от жените, които са били заразени с вируса не се постига елиминирането му, инфекцията персистира и носи висок риск за трансформация на клетките в ракови.


Освен половия път на предаване на инфекцията е установено, че предаването се осъществява и при някои сексуални практика – орален секс, анален секс, петинг (проникване с пръсти). Така освен половите органи, могат да бъдат засегнати още анусът, ларинкса, както и белите дробове. При микротравми на кожата вирусът прониква и заразява бързоделящите се базални епителни клетки на епидермиса. Последствието е образуване на т. нар. кожни папиломи, а тези, които се откриват в областта на половите органи – генитални кондиломи.


Нискорисковите щамове на вируса са тип 6 и 11, а с високорисков потенциал са тип 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 68. Онкогенният потенциал зависи от експресията на два „ранни“ гена – Е6 и Е7 онкогени.



Цитологичният метод е широко използван за профлактично изследване, но чувствителността му, при условие, че се използва самостоятелно е относително ниска (67-85%). ДНК-тестовете постепенно започват да изместват цитонамазката като първостепенен метод за профилактика на рака на маточната шийка.


Към момента има два фундаментални подхода при диагностика на инфекцията с човешки папилома вирус. Единият е полимеразната верижна реакция (PCR) - чувствителен и специфичен метод, който открива минимални количества вирусни частици в изследвания материал. Освен това дава възможност за типизиране - установяване на вирусния серотип.


Хемилуминесцентният метод отчита наличието или липсата на клинично значима инфекция без да е необходимо генотипизирането на вирусите.


In situ хибридизацията позволява откриване на вирусна ДНК в ядрата на инфектираните клетки с помощта на електронен микроскоп. Тя е с по-ниска чувствителност от гореспоменатите два теста, тъй като показва по-висока кръстосана реактивност между отделните типове.