Първа част на материала


При лекаря
Акушер-гинекологът прави анамнеза – разпитва за последователността на възникналите оплаквания, налични и предишни заболявания, стил на сексуален живот. Специалистът се интересува конкретно от кога и след какво събитие приблизително се е появило оплакването, цвят на вагиналния секрет, дали отделя миризма, налични ли са болка, сърбеж, парене във влагалището или съседните тъкани. От значение е дали се води полов живот с един или повече партньори и дали се прави вагинален душ.
Взима се материал за микробиологично изследване и цитонамазка.



Лечение
Лечението зависи от причините за абнормалния вагинален секрет. Гъбичната инфекция се лекува с антимикотични средства за локално приложение във вид на гел или крем (по-новите форми в сравнение с вагиналните глобули). По преценка на лекаря могат да се изпишат медикаментозни средства през устата.
Бактериалната вагиноза се лекува с антибиотици орално и вагинален крем.
Трихомониаза – с метронидазол (Flagyl) или тинидазол.



Съвети за предпазване от вагинална инфекция:

  • Спазвайте добра хигиена, необходимо е редовно измиване с топла вода и мек сапун. Препоръчително е да се използват специално създадените интимни лосиони, които пазят естествената киселинност на влагалището.

 

  • Не употребявайте агресивни или ароматизирани сапуни. Избягвайте пяната за вана и интимните дезодоранти.

 


  • Интимните душове водят до проникване на патологични микроорганизми дълбоко във влагалището и в матката, поради което трябва да се избягват.

 

  • Подсушаването или изтриването с тоалетна хартия извършвайте с движение отпред (от вулвата) назад към ануса. В противен случай се пренасят бактерии от чревната микрофлора, попаднали около и на ануса към вагиналните тъкани. Тези микроорганизми, макар и типични за чревната среда, водят до болестотворен процес при попадане във влагалището.

 

  • Носете 100 % памучно бельо и избягвайте прекалено тясното облекло.