Колко насилие може да се побере в момента, в който станете приемник на неочаквано, обидно поведение? И как се загнездва в душата ти? Може ли сексуалният тормоз да се превърне в травма? Възелът в психиката на жертвите, който докато се опитват да игнорират, да се правят, че го няма, се затяга все повече и повече, причинявайки болка и страх.


Този възел изглежда неразплитаем. Лицата преживели сексуален тормоз го носят в себе си без значение колко време е минало. Защо се опитват да го игнорират? Може би не знаят как ще се разреши, щом започнат да говорят за опита си.


Подобно на тихия възел от травма в душата на жертвата, такъв е и сексуалният тормоз в социалната тъкан. Проблем, който всички знаем, че съществува. Случвало се е на някои от нас, на някои приятелки, приятели, роднини или колеги, но никой не говори за него открито.
Темата за сексуалният тормоз е значима, както в личностен, така и в социален аспект. Сексуалното насилие може да доведе до дълбоки травми, които могат да причинят сериозни психични разстройства. Появата и тежестта на травмата зависят от силата и издръжливостта на психиката на жертвата, нейната история, подкрепата, която има или не от семейството, професионалната, социалната среда, финансовата му независимост. Колкото по-уязвим е човек към горните фактори, толкова по-вероятно е той да развие психологическа травма със сериозни последици (намалена производителност, загуба на работа, тревожност, депресия, злоупотреба с вещества или алкохол, соматизация, самоунищожение и др.). Важна роля играе и интензивността на сексуалния тормоз, неговата повторяемост, продължителността му във времето и липсата на възпираща институционална рамка, която защитава човешкото достойнство на работното място, обучението в общността и др.



Голяма част от жертвите не споделят и не говорят за травмата от сексуалния тормоз, защото изпитват чувства на срам, страх, а понякога и вина, че са предизвикали събитието и не са успяли да проконтролират ситуацията. Може би най-важният фактор, който пречи на жертвата да докладва, е недоверието към това как тя ще бъде третирана от съответните власти (полиция, медицински лица, съдии, работодател, университетски власти, семейство и т.н.).


Едно просто позоваване на темата „сексуален тормоз“ е достатъчно, за да разберем, че това не е проблем, а цяла глава и че неговите граници са толкова размити, че в края на всяка дискусия жена жертва може да бъде етикетирана като преувеличаваща и мъж да бъде наказан за флирт, който в крайна сметка ще бъде криминализиран.


При сексуалния тормоз, който е форма на вербално или физическо сексуално насилие, извършителят отприщва примитивни агресивни и сексуални инстинкти в разрез с културните императиви.


Сексуалният тормоз има много лица и всички те са лоши. Когато излизаме навън, изчисляваме наум колко е вероятно днес да получим някакъв вид сексуален тормоз. Нежеланите коментари относно външния ни вид, нарушаването на личното пространство или много пъти само един поглед могат да ни накарат да се чувствам сякаш сме докоснати от тиня и искаме да избягаме и да се скрием в безопасна среда. Сексуалният тормоз ни кара да се чувстваме като обект, като предмет. Физическият и вербален сексуален тормоз ни следва навсякъде, по улиците, в социалните кръгове, на работното място, в академичните среди и в собствените ни домове. Уморително е да мислим постоянно дали днешният ден само ще ни накара да се почувстваме неудобно или ще стане опасен за живота ни.


Сексуален тормоз е, когато някой прави или казва нещо със сексуален контекст, а другият не желае да получава подобни послания


Големите успехи на жените в различни области засилиха вече съществуваща криза в отношенията между половете. Тази криза е свързана и с баланса между мъжката и женската част от психиката на мъжа. Старият баланс е застрашен, защото женската малоценност и подчинение на социално ниво са отстъпили. Това налага промени в изразяването на мъжествеността: тоест, мъжът трябва да намери нова мъжка идентичност, която да отговаря на съвременните социални условия. И понякога се случва мъжът да се опита да демонстрира своята мъжественост, проявявайки насилие, което е един крайно нездравословен модел на взаимоотношения.


Има един момент, който може да промени всичко. Този момент не идва изведнъж, а е резултат от съзряването, осъзнаването и други фактори. Не е въпрос на решение, а решение, което крие в себе си сила, зрялост и осъзнатост. Това е моментът, в който жертвата решава да разкаже за преживяното. Може би след това повлича други жертви да го направят.