Вагината (влагалището) е мускулна тръба, която осъществява връзката на матката с външните полови органи и участва в процеса на раждане и изхвърлянето на отпадни материи по време на месечен цикъл. Различни причини могат да доведат до поява на вагинални кисти, които по своята същност обикновено не са опасни и не подлежат на специално лечение.

 

Като киста се означава всяка добре ограничена кухина, която може да бъде изпълнена с различни субстанции – въздух, гной, кръв и др. Различават се няколко типа вагинални кисти:


 

1. Бартолинова киста – Бартолиновите жлези са чифт жлезни структури с големина на грахово зърно, разположени в задната част на влагалищния отвор. Основната им функция е свързана с производство на мукус, който осигурява овлажняването на влагалището. В резултат на микробна инфекция каналът, по който се оттича мукусът, може да обтурира (да се запуши), при което жлезата се възпалява, увеличава своите размери и се превръща в Бартолинова киста.

 

2. Мюлерова киста – Мюлеровите канали са чифтен орган, съществуващ по време на ембрионалното развитие на плода. При жената от тях се образуват матка, маточни тръби и влагалище. При раждане Мюлерови канали не съществуват, но в някои случаи може да се запазят и да образуват Мюлерова киста.

 

3. Вагинална киста в резултат на нараняване в областта на вагината – чести сред вагиналните кисти. Могат да възникнат след раждане или хирургична интервенция в областта.

 

4. Гартнерова киста – Гартнеровият канал представлява остатък от Волфовия канал при жената. Понякога може да се развие киста, която е с малки размери и не създава смущения.

 

В повечето случаи вагиналните кисти протичат безсимптомно. Изключение са Бартолиновите кисти, които при достатъчно големи размери могат да предизвикат болка и дискомфорт по време на полов акт или болезненост при поставяне на тампон. Ако кистата бъде инфектирана, напр. от причинителите на полово преносими болести като хламидия, гонорея и др., се развива абсцес. Абцесът на Бартолиновата жлеза се проявява с болка, зачервяване, оток, повишена температура.

 

Тъй като вагиналните кисти не предизвикват характерна симптоматика, диагностицирането им става при профилактичен преглед при гинеколог. По време на тазовото изследване гинекологът може да открие буца в областта на вагиналния отвор с различна големина. Поради съмнение за сексуално-трансмисивна инфекция се взема вагинален секрет за микробиологично изследване. Препоръчително е вземането на биопсия от образуванието, тъй като рак на вулвата трябва да изключи като диференциална диагноза.

 

При инфектиране съдържимото на вагиналните кисти и превръщането им в абсцеси се налага антибиотично лечение и дрениране на абсцеса. През малък разрез се поставя катетър за период от 4 до 6 седмици, през който изтича съдържимото на кистата. При по-големи образувания и особено при жени над 40-годишна възраст поради възможност за малигнизиране вагиналните кисти се отраняват хирургично. При Бартолинова киста, освен дренаж, се прилага още марсупиализация или отстраняване на жлезата.

 

Вагиналните кисти обикновено са доброкачествени образувания, които рядко предизвикват симптоматика и не се нуждаят от специфично лечение.