Менопаузата е период от живота на всяка жена, при който се наблюдава  преустановяване функцията на яйчниците и прекъсване на месечния цикъл. За менопауза говорим, когато месечният цикъл липса за период от поне една година. Менопаузата се предшества от перименопауза – период от около 10 години, по време на който се наблюдава промяна в продължителността, обилността и честота на месечни цикъл, поява на физическа и емоционална симптоматика.

 

Различните жени преживяват по различен начин периода на менопаузата и последствията за здравето от него. Средната възраст на жените в Европа, при която настъпва климактериум, е между 46,7 и 50,1 години. Физическите и емоциалните промени, които настъпват в женския организъм по време на менопауза, се дължат на понижаване нивата на естрогени.


 

Над 40 % от жените в менопауза страдат от състояние, известно като постменопаузален атрофичен вагинит, или т.нар. вагинална атрофия. Вагиналната атрофия е състояние, при което се наблюдава изтъняване на влагалищната лигавица поради намалена пролиферация на епителните клетки. Освен това е налице намалена продукция на гликоген, който е необходим за синтеза на млечна киселина от полезните лактобацили, поддържащи вагиналната микрофлора. Понижава се и производството на хранителни вещества за лактобацилите, като резултатът е намаляване на популацията им и нарушаване на хомеостазата във влагалището.

 

Нормалната среда във влагалището се състои от полезни бактерии от вид Lactobacillus acidophilus, т.нар. бактерии на Дьодерлайн, които произвеждат вещества с противомикробно действие и поддържат pH във вагината около 3,8-4,5. Намаляването на тяхната популация води до алкализиране на средата във влагалището и повишен риск от развитие на инфекции на урогениталния тракт.

 

Хипоестрогенизмът при жените в менопауза води също до понижено прозводство на колагенови влакна и намалена продукция на мукус от Бартолиновите жлези, които имат основна роля в лубрикацията на вагината. Тези промени водят до травматизиране на влагалищната лигавица поради намалената лубрикация и еластицитет. Възниква болезненост по време на полов акт, диспареуния, която може да е причина за ограничаване на сексуалните контакти. Възможно е развитие на вагинизъм, при който настъпва неволево съкращение на мускулите около вагината, което прави невъзможно осъществяването на сексуален контакт. Липсата на секс допълнително влошава състоянието на тъканите на влагалището, поради което преодоляването и облекчаването на неприятната симптоматика при вагинална атрофия е от изключително значение за отличното състояние на гениталния тракт.

 

Освен вагинална сухота и повишена склонност към развитие на урогенителни инфекции, вагиналната атрофия се характеризира със стеняване на вагиналния канал, болка и парене при уриниране, уринарна инконтиненция, дразнене и възпаление на вагината, поява на кръвотечение след полов акт и др. Освен физическите симптоми, периодът на менопауза се характезира и с общо неразположение, проявяващо се отпадналост, безсъние, лесна раздразнителност, поява на топли и студени вълни. Поради ниските нива на естрогени се увеличава риска от проблеми със сърдечносъдовата система, поява на остеопороза (намалена костна плътност, при което настъпват спонтанни фрактури на костите), понижава се сексуално желание, повишава се рискът от инфекции, наблюдава се повишение на телесното тегло поради забавяне на метаболизма.

 

Поставянето на диагноза вагинална атрофия става при посещение на гинеколог. Много от случаите обаче остават недиагностицирани и без терапия поради смущението на някои жени да говорят по темата. Ключови за диагнозата са симптомите и тазовото изследване, при което гинекологът открива промените в лигавицата на влагалището. В някои случаи като диагностичен метод може да се използва и колпоскопията. Може да се назначи изследване на фоликуло-стимулиращия хормон (FSH) и на естрадиола, като при менопауза се наблюдава повишаване нивата на FSH и понижаване тези на естрадиола.

 

За облекчаване симптоматика на вагинална атрофия съществуват няколко алтернативи за лечение:

 

1. За лечение от първа линия се използват лубриканти, които могат да бъдат на водна, маслена или силиконова основа. Те се прилагат непосредтвено преди полов акт и облекчават вагиналната сухота и диспареунията. Лубрикантите могат да бъдат имат краткотраен или продължителен облекчаващ ефект върху вагиналната сухота, като тези с продължителен ефект се прилагат всекидневно или на всеки 2-3 дни.

 

2. Втора линия лечение при вагинална атрофия е хормоналната терапия. Тя може да бъде системна, която се основава на перорален прием на препарати, съдържащи естрадиол, естрадиол валерат, конюгирани естрогени. Системна терапия се прилага при по-тежка симптоматика при менопауза. Предпочитана е локалната терапия, която се състои в прилагане на естрогени под формата на вагинални кремове, таблетки, капсули или вагинални пръстени. Предимството на тази терапия е, че се наблюдава облекчаване на неприятната симтоматика, а същевременно много малка част от активната съставка постъпва в общия кръвен ток. Това предполага по-нисък риск от нежелани лекарствени реакции, сред които са ендометриалната хиперплазия и рискът от венозна тромбоза.

 

3. Селективните модулатори на естрогеновите рецептори са друг вариант за терапия, прилаган при жени, при които естрогеновата терапия не е препоръчителна. У нас такова средство е ралоксифенът.

 

4. Лазерната терапия има огромен положителен ефект сред жените с посменопаузален атрофичен вагинит. Доказано е, че процедурата стимулира пролиферацията на епителните клетки във влагалището, подобравя кръвотока в тази област, попълва нуждите от гликоген и при 85 % от пациентките се наблюдава възстановяване на сексуална активност 12 седмици след лазерната терапия.

 

5. Друг метод за лечение е интравагиналното приложение на дехидроепиандростерон, който е стероиден хормон, прекурсор на тестостерона и естрогените.

 

Вагиналната атрофия е неприятно постменопаузално състояние, което освен с физическа симптоматика се изявява и с промяни в емоциалното състояние на жената и нейната увереност. Търсенето на решение на проблема от специалист не е повод за срам, а необходимост за щастлив и пълноценен живот.