Терминът „главен регулатор“ е измислен от японския генетик и еволюционен биологи Сусуму Оно и се отнася до ген, който окупира върха на регулаторната йерархия и в този смисъл не е под регулаторното влияние на никой друг ген. Въпреки че терминът е въведен първоначално в областта на генетиката, по-конкретно с оглед развитието на сексуални характеристики, днес той се използва малко по-свободно.

 

Така, например, ново изследване, публикувано в Journal of Clinical Investigation Insight, споделя за друг „главен регулатор“, но този път хормон, наречен кисептин. Обявен за „главен регулатор на репродукцията“, хормонът се произвежда в хипоталамуса и играе решаваща роля не само в производството на сперматозоиди и яйцеклетки, но и в стимулирането на репродуктивното поведение. Понастоящем не се знае дали прекаленото му количество в огранизма е добро или лошо нещо, но се знае, че ниските му количества са тясно свързани с инфертилитет.


 

Клинично проучване показа, че даването на кисептин на жени, страдащи от безплодие или аменорея (липса на менструация) може да възстанови нивата на хормоните при съответните условия. Нещо повече, еднократно инжектиране на хормона може да предизвика овулация (освобождаване на яйцеклетки) и тези яйцеклетки могат изкуствено да бъдат оплодени, да бъдат поставени обратно в матката и да доведат до успешна бременност.

 

Новото изследване обаче демонстрира връзката между липсата на сексуално желание и кисептина. За да я изследват, учените наблюдават как хормонът ефектира мозъка в отпочинало състояние. Това е стандартна практика, която невроучените използват, за да проверят как някои хормони и лекарства влияят на големи мозъчни региони, за които се знае, че са абнормални в контекста на някои заболявания. Оказва се, че в случая хормонът може да повлияе на цели мрежи в мозъка, дори когато мозъкът не прави нищо, и това да причини последваща сексуална и емоционална функция (например, намаляване на сексуалното нежелание, увеличаване на сексуалната възбуда и превъзмогване на негативните настроения).

 

Защо това е от значение? Преди всичко психосексуалните проблеми са сравнително чести сред обществото и притежават негативен ефект върху личния, семейния и социалния живот на пациента. Откритието на невроучените ще насочи медицинските усилия към кисептина като потенциална форма на лечение на подобни състояния.