Какво представлява шанкроидът?

Шанкроидът или мекият шанкър (ulcus venericum) представлява остро протичащо и силно заразно инфекциозно заболяване, предавано по полов път, което причинява генитални язви. Причинителят на шанкароида е Haemophilus ducreyi, грам-отрицателен стрептобацил с форма на къса пръчица със закръглени краища. Бацилът прониква в тялото през нарушена лигавична бариера и предизвиква възпалителна реакция.

 


Въпреки че рядко се среща в Европа, шанкроидът е сравнително често срещан в някои части на развиващия се свят. Както при сифилиса, отворените рани, причинени от шанкроида, увеличават риска от заразяване с други полово предавани инфекции, като ХИВ.

 

Какви са симптомите на шанкроида?

Шанкроидът често се бърка със сифилис в ранните етапи. Обикновено първоначалната изява на състоянието е червена подутина на гениталиите или ректума, която бързо се превръща в пълен с гной мехур, обикновено в рамките на 4 до 10 дни след излагане на патогена. Мехурът често се спуква и образува дълбока язва с добре дефинирани граници.

 

За разлика от сифилиса, тези язви обикновено растат до по-големи размери (няколко сантиметра) и могат да бъдат изключително болезнени. Обратно, язвата при сифилис, наречена твърд шанкър (ulcus durum), обикновено е безболезнена. Основата на язвата на шанкроида може лесно да кърви, ако бъде разчесана или протрита.

 

Шанкроидът може също да причини подуване, чувствителност и възпаление на лимфните възли в слабините. Подуването понякога може да бъде толкова силно, че да причини спукване на абсцеса, причинявайки изтичане на натрупаната гной, което също не е характерно за сифилис.

 

Мъжете с шанкроид обикновено развиват единична язва, докато жените могат да развият множество. Жените също могат да изпитат дизурия (болка при уриниране), докато мъжете обикновено не страдат от този симптом. Нелекуваните язви на шанкроида могат да персистират до три месеца и да причинят значителни белези.

 

По какво се различава шанкроидът от сифилиса?

Шанкроид

  • Раните обикновено се развиват в рамките на 10 дни след излагане на бацила;
  • Язвите могат да нараснат до 5 см (колкото малка монета);
  • Язвите са много болезнени;
  • Дъното на язвите е неравно и покрито с гноен налеп;
  • Около 50% от хората развиват подути лимфни възли в слабините

Сифилис

  • Раните обикновено се развиват в рамките на 21 дни след излагане на патогена;
  • Язвите обикновено са по-малки от 2,5 см;
  • Язвите обикновено са безболезнени;
  • Подутите лимфни възли се срещат рядко

Какви са причините за шанкроида?

Шанкроидът се причинява от грам-отрицателна бактерия, наречена Haemophilus ducreyi. В началния период на заболяването бацилите се разполагат предимно извънклетъчно, а в по-късните стадии - вътреклетъчно. Инфекцията е силно заразна и лесно се предава по време на полов акт, въпреки това, за да настъпи заразяване е необходимо да има известно нарушаване на целостта на роговия слой на кожата или покривния епител на лигавицата. Бактериите могат също така да преминат през малки разкъсвания на кожата, наречени микроабразии, които се появяват по време на полов акт.

 

Освен това, човек може да разпространи инфекцията от своите гениталии към други части на собственото си тяло, като докосне рана и след това докосне окото си или други части от кожата. Това се нарича автоинокулация.

 

Шанкроидът е относително рядък в Европа и Северна Америка, въпреки че е известно, че възникват спорадични локални огнища на зараза. В световен мащаб шанкроидът е най-честата причина за генитална язва, особено в бедните на ресурси части на Африка и Карибите.

 

Шанкроидът може да увеличи риска от ХИВ, като позволи на вируса по-лесен достъп до тялото, както и да привлече към мястото на инфекцията повече CD4 + Т-клетки, които ХИВ атакува. Тези фактори допринасят отчасти за високия процент на предаване на ХИВ в развиващите се страни, където шанкроидът и ХИВ са широко разпространени.

 

Как се поставя диагнозата за шанкроид?

Нито един лабораторен тест не може незабавно да потвърди диагнозата шанкроид. Също така няма одобрени налични тестове за точно откриване на Haemophilus ducreyi. Въпреки че има специални тестове за култивиране (отглеждане) на Haemophilus ducreyi в лабораторни условия (като бъде взета проба с тампон от течност от рана), те са трудни за намиране и са по-малко от 80% точни. Някои лаборатории по света са разработили свои собствени изследвани, основаващи се на амплификация на нуклеинова киселина (NAATs), за да помогнат при диагностицирането на шанкроида.

 

Въпреки това в по-голямата си част от случаите шанкроидът се диагностицира въз основа на характеристиките на заболяването и изключването на други заболявания, които причиняват генитални язви. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), вероятна диагноза шанкроид може да бъде поставена, ако бъдат изпълнени следните четири критерия:

  • Лицето има една или повече генитални язви;
  • Язвите и подуването на лимфните възли са в съответствие с шанкроида;
  • Няма доказателства за сифилис въз основа на лабораторни тестове;
  • Няма лабораторни доказателства за генитален херпес, много по-разпространено заболяване, засягащо гениталиите

В какво се състои лечението на шанкроид?

Като бактериална инфекция шанкроидът се лекува с антибиотици. Има четири режима на лечение, препоръчани от CDC, при които антибиотиците се прилагат или перорално (през устата), или интрамускулно (чрез инжектиране в голям мускул). Всяка доза се измерва в грамове (g) или милиграми (mg):

  • Азитромицин - 1 g, перорално, единична доза;
  • Цефтриаксон - 250 mg, интрамускулно, единична доза;
  • Ципрофлоксацин - 50 mg, два пъти дневно, перорално, 3 дни;
  • Еритромицин - 500 mg, три пъти дневно, перорално, 7 дни

По причини, които не са напълно изяснени, необрязаните мъже и хората с ХИВ понякога реагират по-слабо на терапията и може да се наложи повторно лечение. Поради тази причина последващите изследвания трябва да бъдат извършени от три до седем дни след завършване на терапията. При повечето хора симптомите започват да се подобряват в рамките на този период от време. Всеки човек, за когото се подозира, че има шанкроид, също трябва да бъде изследван и за ХИВ.

 

Референции:
1. Gonzalez-Beira C, Marks M, Chen CY, Roberts S, Mitja O. Epidemiology of Haemophilus ducreyi infections
2. Lautenschlager S, Kemp M, Christensen JJ, Mayans MV, Moi H. 2017 European guideline for the management of chancroid
3. Roett MA. Genital ulcers: differential diagnosis and management
4. Centers for Disease Control and Prevention. Chancroid