Яйчниците са репродуктивен и ендокринен орган, който произвежда естрогени и прогестерон и всеки месец отделя годна за оплождане яйцеклетка. Като функционални се означават яйчниковите кисти, които се образуват главно при жени в репродуктивна възраст, като част от нормалния менструален цикъл. Те са два основни типа: фоликуларни кисти и кисти на жълтото тяло (corpus luteum).

 

Функционалните кисти се образуват като част от нормалния месечен цикъл и в повечето случаи преминават без характерно лечение. Като киста се означава добре оформена кухина, изпълнена с течност. Нормално, по време на месечния цикъл се развиват фоликули, от които се отделя зряла яйцеклетка. За да се приеме един фоликул за фоликуларна киста, той трябва да е с размери над 2 см.


 

Образуването на фоликули започва още по време на вътреутробното развитие на плода, като през периода на полова зрялост, който продължава до около 45-50-годишна възраст, узряват само 400-450 от тях. По време на месечния цикъл фоликулите преминават през няколко стадия на зреене – първичен (примордиален), вторичен и зрял Граафов фоликул. Зрелият Граафов фоликул съдържа овоцит II ред, готов за оплождане. Процесът на пукане на зрелия фоликул и освобождаване на яйцеклетката се осъществява на около 14-тия ден от месечния цикъл и се означава като овулация.

 

На мястото на отделената яйцеклетка първоначално се образува червено тяло (corpus rubrum), което бързо се превръща в жълто тяло (corpus luteum). Жълтото тяло произвежда прогестерон и подготвя маточната лигавица за евентуално оплождане. Когато поради неизвестна причина настъпи нарушение в овулацията и невъзможност за освобождаване на яйцеклетка, фоликулът продължава да нараства и формира фоликуларна киста. Когато след овулация, формираното жълто тяло започне да нараства и е изпълнено с течност, се развива киста на жълтото тяло.

 

Функционалните кисти на яйчника са често срещани и в голяма част от случаите са доброкачествени. Повечето протичат безсимтомно, поради което някои от пациентките не разбират за съществуването им до посещаване на гинеколог или до настъпване на някое от усложненията им. Точна причина за развитието им не е изяснена. С повишен риск са жени в репродуктивна възраст, като е изключено развитието им сред жени в менопауза, както и сред момичета, които не са физиологично полово съзрели.

 

Рискова група за възникване на функционални кисти са пациентки с ранно менархе (на и под 11-годишна възраст), такива с неродовна менструация или имащи хормонален дисбаланс. Жени, приемащи медикаменти за предизвикване на овулация, също са в рисковата категория. Наличието на функционални кисти в миналото предразполага за появата на нови такива в бъдеще. Висцералното затлъстяване и стресовият начин на живот също увеличават риска от поява на фоликуларна киста или киста на жълтото тяло.

 

Извън случаите, които протичат безсимптомно, функционалните кисти се проявяват с болка в долната част на коремната област, болка по време на полов акт (диспареуния), подуване и тежест в корема, болезнени менструации с променена продължителност. Характерни са още високата температура, гаденето и повръщането. Понякога честото уриниране също е типичен симптом.

 

Сред усложненията, които могат да настъпят, е руптура на кистата. Състоянието започва остро с пронизваща, кинжална болка, понякога кървене. При такива случаи е нужна незабавна лекарска намеса. Трябва да се направи диференциална диагноза с апендицит, тъй като симптоматиката при руптура на яйчникова киста наподобява тази при апендицит. Друго усложнение, което може да настъпи е торзио (усукване) на яйчника. Състояние изисква спешна лекарска помощ, тъй като прекъсването на кръвния поток към яйчника може да доведе до развитие на некроза.

 

Обикновено, ако функционалната киста няма симптоматична проява, диагностицирането ѝ се осъществява по време на профилактично тазово изследване. Образуванието може да се визуализира с помоща на трансабдоминална или трансвагинална ултрасонография и да се оцени неговата форма, размери и разположение. Препоръчва се и изследване за бременност – положителният тест и налието на характерна симптоматика могат да говорят за наличие на киста на жълтото тяло. При съмнение за овариален карцином се препоръчва кръвно изследване на протеин, наречен CA 125. Високите нива на този протеин може да са свързани с карцином на яйчника, но причина за повишаването им могат да са също доброкачествени състояния като маточни фиброиди, тазово-възпалителна болест, ендометриоза и др.

 

В повечето случаи функционалните кисти преминават за 1 до 3 месеца без специално лечение, поради което се препоръчва само тяхното следене. Ако кистата е над 5 см и предизвиква силна тазова болка, хирургичното лечение е за предпочитане. Извършва се лапароскопски чрез премахване на кистата през малък разрез на коремната кухина. Лапаротомия се прилага рядко. За предотвратяване развитието на други кисти, гинекологът може да предпише противозачатъчни средства.

 

Функционалните кисти на яйчника са често срещано състоние, което в повечето случаи отминава от само себе си и не предизвиква сериозни оплаквания и усложнения.