Агалматофилията е сексуална парафилия, при която сексуалните обекти са статуи, кукли и манекени. Като желание, агалматофилията може да се разглежда като част от по-общото понятие за обектофилия, което обхваща индивиди, привлечени от неодушевени предмети, включително такива, които не наподобяват хора.

 

Агалматофилията притежава различни проявления – действителен сексуален контакт с предмета, фантазии за сексуални срещи с него, дори сексуална възбуда от мисли за трансформация в такъв обект. Смята се, че за някои агалмотофили е възбуждаща самата идея за неподвижност и липса на контрол отстрана на обекта. За други агалмотофили, това може да е фантазията за парализа, поради което състоянието да се пресича с друго такова, познато като хипно-фетишизъм. Някои автори, като д-р Бренда Лъв, споменават, че в садо-мазохистичната общност се наблюдават псевдо-агалматофилски практики, при които на мазохиста му е наредено да се държи като статуя и да не мърда.


 

Често агалмотофилията се разбира и като „пигмалионизъм“ - състояние на любов и привързаност към собственото творение. Пигмалион е герой на древноримския поет Овидий. В поемата „Метаморфози“, Пигмалион е представен като скулптор, който след като наблюдава как Пропетидите проституират, губи интерес към жените и създава женска статуя, в която впоследствие се влюбва.

 

Повечето от академичните източници обаче представляват или отделни казуси, или исторически текстове, поради което липсват сериозни научни трудове, потвърждаващи наличните описания. Не е необичайно обаче да се наблюдава в съвременното общество употребата на секс кукли и хуманоидни роботи в контекста на физическата и емоционална интимност: нещо, което представлява интерес за психолози и сексолози.

 

Концепцията за секс кукли датира от 17-ти век и може да се забележи в моголската живопис в Индия. Според някои източници, през 1908 г. в Париж е съществувала търговска мрежа, която е предлагала такъв тип кукли. В САЩ популяризирането им започва едва през 1968 г. благодарение на порнографските списания и легалната продажба на сексуални устройства по пощата.

 

Основната мотивация зад притежанието на секс кукла е да подпомога мастурбацията като сексуално удоволствие под формата на задоволителна алтернатива на междуличностната сексуална активност. Въпреки това съвременното общество като цяло заклеймява употребата на секс кулки като доказателство, че човек не може да привлече истински сексуален партньор. Разбира се, подобно отношение може и да изчезне след време. Автори като Дейвид Леви предвиждат, че до 2050 г. роботите ще се превърнат в романтично и сексуално привлекателни за редица хора.

 

Налице са притеснения обаче, че използването на подобни алтернативи може само да задълбочи проблемите в междуличностната комуникация у някои мъже. Също така използването на секс кукли, които биват възприемани като „послушни“ и „винаги на разположение“, може да допринесе допълнително за обективизирането и експлоатирането на жени.