Терапията чрез музика при пациенти с болест на Алцхаймер се препоръчва. Терапевти описват положително въздействие на музиката при пациентите, като споделят за възвръщане на чувства, спомени, подобряване на мозъчната активност.
През юни тази година учени успяха да открият защо действително музиката работи при пациентите с Алцхаймер. От изследване на Института „Макс Планк“ за когнитивна наука и наука на мозъка в Лайпциг, съвместно с Университета на Амстердам и Националния институт за медицински изследвания във Франция става ясно, че при развитието на дегенеративния процес в мозъка зоната, отговаряща за анализ на музиката, остава най-малко засегната.
При разрастване натрупването на амилоидни плаки и нарушаване функциите на мозъка, този отдел се засяга най-късно и изгледа по различен начин, което и обяснява ефекта на музиката и наличието на дългосрочна музикална памет при пациенти дори в напреднал стадий на болестта.
Това е първото научно изследване, което изучава устойчивата музикална памет на анатомично ниво, споделя Йорн-Хенрик Якобсен от лайпцигския институт и холандския университет.
За да проверят паметта на включените пациенти, изследователите ги стимулирали, пускайки им десетте топ музикални хита от 1977 до 2007 г. за Германия, детски песнички, популярни класически произведения и стари шлагери. Според реакциите им те групирали пациентите на три групи, като след това ги подложили на ядрено-магнитно изследване, по време на което им се пускали съответните познати стари парчета, научени по-нови или напълно непознати за тях. По този начин учените успели да определят точно мястото на дългосрочната музикална памет в мозъчната кора, същата зона участва и в управление на моторните умения (движението).
При изследването става ясно, че темпоралният лоб не е съществен за музикалната памет, както се предполагаше преди, в сравнение с областите, свързани с комплексите двигателни функции, става ясно от думите на Якобсен пред mpg.de.
Сравнявайки изображения от скенерите на пациенти с Алцхаймер и здрави хора изследователите по-нататък разглеждали три важни характеристики на болестта: загуба на неврони, намален метаболизъм и отлагане на амилоидни белтъци в засегнатите области на мозъка, вследствие на което и установили, че областта, отговорна за дългосрочната музикалната памет губи най-малко неврони в сравнение с останалата част на мозъка и локалният метаболизъм не е силно засегнат. Така въпреки че степента на амилоидни отлагания е подобна на тази в останалата част на мозъка, не се получават характерните нарушения.
Дългосрочната музикална памет е по-съхранена отколкото краткосрочната, вербалните умения и спомените от жизнения път при пациентите с Алцхаймер според екипа. Нещо повече, при напредване на болестта тази зона поема някои компенсаторни функции. Якобсен се надява, че тяхното откритие ще помогне не само за изучаването на болестта, но и намирането на по-успешен терапевтичен план, използващ музиката.
