В средата на миналия век т. нар. сензорна депривация започва все повече да вълнува редица учени от специалности и държави. Състоянието представлява вид принудително лишаване от усещания. Тоест се провокира ограничаване на информацията, която достига до мозъка чрез сетивата.


Набиращи популярност, включително и в България, са и капсулите или контейнери за сензорна депривация, които са основна част на флотационната терапия.


Интересът на учените към сензорната депривация започва след като вълненията около това какво представлява съзнанието и как можем да му влияем набират все повече сила на различни конгреси, където темата се „зачеква“.



На преден план излиза въпросът какъв ще е резултатът, ако всякакви стимули, приемани чрез различни сетива, постепенно започнат да намаляват, докато изцяло се ограничат.


Постепенно вълните, които се регистрират от мозъчната дейност, преминават от бета към алфа – до тета.  Това е точката, достигната след дълбока медитация или пълноценен сън. Флотацията е създадена през 1954 г. от невропсихолога Джон Лили, като метод за сензорна депривация за борба със стреса, депресивни състояния, мускулни болки, включително недостиг на магнезий в тялото.


В десетилетието на изявеното „прегаряне“ или burnout синдрома, следствие хиперстимулация, напрежение, стрес, често страдащите се обръщат и към психотерапия. Друг алтернативен метод се оказва флотационната терапия.


Тя представлява потапяне във вид голяма вана или т. нар. капсула, която се пълни с вода и разтворените в нея соли – на магнезиев сулфат. Съотношението достига от 2:1 до 3:1 и води до усещане за пълна безтегловност при потапяне. Така чувството за гравитация изчезва.


Не само проприорецепторите – свързани с пространствената ориентация на човек се изключват. Но първоначалните музика и мека светлина, които се пускат – също могат да бъдат намалени и изключени. Така звуковите и зрителните дразнения изчезват частично или напълно.


Води се до пълна релаксация, която протича на няколко етапа. На ума му е необходимо известно време, за да се изключи изцяло от стимулите. Като обикновено са достатъчни 15 минути за пълно отпускане, а самата терапия е с продължителност 60 до 90 минути.
Винаги след процедурата се взема душ, за да се отмият солите и се оставя време за почивка.


Температурата на водата е 36 ˚С, като идеята е да се даде усещане за сливане с водата.
В началото може да има усещане за сърбеж, но обикновено е при наличие на нарушавания целостта на кожата – някакви рани. Магнезиевият сулфат е изключително полезен за кожата, а освен това и усвояването на микроелемента е много високо през кожната покривка.


Проблем може да бъде наличието на клаустрофобия или страх от вода. Но тъй като всичко се контролира – дори изборът капсулата да остане отворена, някои лица могат да работят за преодоляване на страха си от затворени и тесни помещения.
Терапията е подходяща при проблеми с мускули и стави – спазъм, травми, дори мускулна треска.


По време на терапията се повишават нивата на допамин и ендорфин в тялото. Лечение на безсънието влиза в показанията за терапията. Освен това наличието на хронични мигрени и фибромиалгия.


Подобрява се метаболизма при редовни посещения, както и се понижават стойностите на кръвното налягане и сърдечния ритъм. Укрепва се имунната защита.


Флотационната терапия може да се използва и за по-бързо справяне с часовата разлика след пътуване. Може да се облекчава напрежението при бременни, но е добре да бъде направена консултация с лекуващия акушер-гинеколог преди това.


След 30-45 минути по време на терапията мозъкът започва да генерира тета вълни, което обичайно се случва по време на сън, дълбока почивка и медитация. Един час флотация се равнява на 4 до 5 часа сън.


След всяка сесия в капсулата се инициира почистващ цикъл. Като водата се дезинфекцира автоматично след всеки посетител.


Библиография:
1.    Adrienne Santos-Longhurst; Everything You Need to Know about Sensory Deprivation Tank Therapy; Healthline, 2020
2.    Josef P. Rauschecker; Sensory Deprivation; Sciencedirect; 2018