Общоизвестен факт е, че физическото натоварване е ефективен метод за справяне с натрупаните стрес, грижи и тревожност. Редица изследвания доказват облагородяващото действие на упражненията върху сърдечното здраве, метаболизма и общия тонус.
Ползите за психиката се дължат на неврохимията на човека – активното натоварване понижава нивата на адреналин и кортизол, като в същото време покачва кръвната концентрация на ендорфини. Защо тези вещества влияят на състоянията на задоволство и покой?
Адреналинът е едновременно хормон и преносител на нервни сигнали. Той се отделя основно при стресови ситуации – изпитване на страх, гняв и други силни емоции, а също така при опасност или тежко физическо натоварване. При нормални нива, той понижава тонуса на дихателната мускулатура и възбужда дихателния център, ускорява метаболизма и леко покачва кръвната захар. При завишени концентрации, обаче, води до бледост, потене, гръдни спазми, тревожност и резки скокове в кръвното налягане – класически признаци на силен стрес.
Главната функция на кортизола е да регулира кръвното налягане и сърдечносъдовата система, както и количествата глюкоза към мозъка. В оптимални количества, той подготвя тялото да се справя със силни натоварвания – физически и психоемоционални. Но при завишени нива, в следствие на твърде силен стрес, той вреди да имунната система, мускулатурата и паметта.
Ендорфин или ендогенен морфин е естествена за човешкото тяло молекула – притъпява чувството за болка около 80 пъти по-силно от морфина и води до успокоение и облекчение за целия организъм.
Често, под упражнения се разбира мощно натоварване, горящо много калории и отнемащи поне час. За понижаване на стреса и тревожността, обаче, дори кратки нискоинтензивни упражнения могат да окажат силно положително влияние.
Прогресивната мускулна релаксация е подобна практика – отнема едва 15-20 минути, а изпълнявана поне два пъти дневно доказано облекчава стреса и носи покой.
NEWS_MORE_BOX
Как се изпълнява? Необходимо е тихо и комфортно място, извършва се в седнала позиция и се състои единствено в редуване на напрягане и отпускане на определени мускулни групи.
Всяко свиване на мускулите е с продължителност от няколко секунди – държат се напрегнати максимално, но без да се създава силен дискомфорт. Важно е последващото отпускане на мускулатурата да бъде бавно и плавно, не рязко.
Може да се започне с всяка група, дори и с лицевите мускули. Челото се сбръчква, а веждите се повдигат. Плавно отпускане. Следват очите – плътно затворени, носа – сбръчква се, ноздрите се разширяват. Челюстните мускули са на ред – челюстта се стиска плътно, но без да се усеща прекомерно натоварване в зъбите или венците. Врата се опъва, а брадичката захожда плавно към гърдите. Напрягат се мускулите на коремната стена, след тях – на седалището и бедрата. Предпоследни са бицепсите, след тях, за предмишници и ръце – юмрюците се свиват максимално. Всяка група се задържа в напрежение поне 15-20 секунди преди отпускане.
