Четенето на приказки не е просто начин да приспим детето по-бързо. То изгражда у най-малките редица качества, които в течение на времето се затвърждават и ги правят стойностни личности.

 

Освен че е приятно и за двете страни, детската книжка преди сън развива мозъка отрано и събужда най-вече емоционалната интелигентност, която сякаш вече се превърна в дефицитна стока.


 

Най-осезаемата полза от четенето безспорно е спокойствието, което детето усеща. Няма нищо по-приятно от гласа на мама или на татко и присъствието им, което гарантира, че всичко ще бъде наред.

 

По този начин се заздравява и връзката в семейството – колкото повече е прекараното заедно време, толкова по-щастливо е то.

Според редица изследвания, когато четем на децата, те много бързо усъвършенстват езиковия си потенциал и лесно се научат да говорят правилно.

 

Литературата обогатява речника и това помага за по-лесното и интелигентно изразяване. Впоследствие всеки един родител може практически да види как културно расте малчуганът.

NEWS_MORE_BOX

 

Превръщането на четенето на приказки за „лека нощ“ в традиция стимулира въображението неимоверно много. Книгите са онова място, където всичко може да се случи.

 

Разбира се, историите трябва да бъдат подбирани така, че да не въвличат детето в измислен свят, който да го дистанцира от реалността. Идеята е то да има безценната смелост да мечтае, да вярва в човека и в доброто.

 

Освен това богатото въображение спомага по-нататъшното развитие както при избора на професионален път, така и в аспект, който дава някои по-различни възможности за справяне с реални ситуации в живота.

 

Когато приказките са поучителни и близки до нещата, които хората наистина преживяват, се стимулират и социалните умения на детето.

 

То за кратко време трябва да научи много нови неща, защото непрекъснато попада в нови ситуации – като раждането на братче или сестриче, първият учебен ден или, за жалост, раздялата с близък обичан човек.

 

Четенето му помага да осъзнае случващото се и да овладява своите емоции, придобивайки своебразен „житейски опит“ и от книгите.

 

Друг важен фактор е дисциплинирането на детето – когато му четем, то се научава да слуша, да се концентрира, да разбира. Ако светът на книгите му хареса, по-късно то се мотивира да чете само.

 

Ето защо учените смятат, че четенето на глас в ранна детска възраст възпитава един голям бъдещ читател. Така той ще продължи да обогатява себе си, дори след като е вече самостоятелен.

 

А по-напред в бъдещето – ще предава този ценен опит и на своите деца.