Класическата музика и белият шум не повлияят положително на способността на хората да обработват противоречива информация. Това разкриха изследователи от Monash Medicine Discovery Institute и Monash University в Австралия.

 

Възможността класическата музика и други видове музика или звуци да облекчават някои от симптомите или дефицитите, свързани с различни невропсихологични разстройства се изучава от много време. Въпреки това позитивното действие на този вид звукови стимули не е изцяло доказана.


 

В новопроведеното изследване са включени 67 студенти, които попълват два различни теста в тишина, докато слушат бял шум или класическа музика.

 

Единият тест е широко използван невропсихологичен, който оценява способността на човек да обработва специфични стимули, при представяне на противоречива информация. Например назоваване на цвят, с който е изписано наименованието на друг.

 

С помощта на втория тест се измерва изпълнителното функциониране, особено абстрактното мислене и когнитивните способности на хората. При изпълнението на този тест хората съпоставят различни карти въз основа на „правило“, което не им е известно и което се променя няколко пъти по време на експеримента.

 

Заради ограниченията по време на пандемията от COVID-19, всеки един от участниците е направил и двата теста в дома си при три различни акустични условия, т.е. в тишина, с фон класическа музика и с бял шум.

 

Решаването на тестовете в различни условия е отделено най-малко с три дни. След това изследователите са анализирали предоставените от участниците резултати във всеки един вид условия.

 

Специалистите стигат до заключението, че нито класическата музика, нито белият шум водят до подобрение в способността на участниците да обработват противоречиви стимули.

 

Установено е, че белият шум влияе негативно върху представянето на включените в изследването ученици, затруднявайки ги да обработват противоречиви стимули.

 

Следователно извън промените в темпото и валентността, класическата музика не повлиява когнитивните функции, свързани с обработката на конфликти, докато белият шум уврежда тези функции по начин, подобен на други стресори.

 

Това налага провеждане на допълнителни изследвания, с помощта на които да се определи необходимостта от прилагане на звукови стимули в невропсихиатричните грижи.

 

Информация за проучването е публикувана в сп. Frontiers in Neuroscience.

 

Референции:

https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fnins.2022.858576/full