Симпатиковият отговор на стресова ситуация – независимо дали е нещо обективно в околната среда или вътрешна тревога - се състои в бързо освобождаване на химикали в кръвния поток, включително кортизол, адреналин и норадреналин. Реакцията към стреса е почти мигновена, но спирането на стресовата система отнема повече време и усилие. За хората с тревожни разстройства стресовата система никога не спира.

 

Разбира се, хормони като кортизола притежават адаптивна функция, която помага на тялото да се справи със стресорите, но интензивното й отделяне в продължение на дълго време може да доведе до високо кръвно налягане, нарушен сън и да предразположи агента към съхранение на телесни мазнини. От друга страна, високите нива на адреналин могат да нарушат баланса на мозъчните вълни, чиято хиперактивност по принцип е свързана с интензивното решаване на проблеми. Но подобна хиперактивност хаби и много енергия. Знае се, например, че човешкият мозък е отговорен за приблизително 20% от общите ни калории, изгаряни всеки ден. 


 

Не на последно място, тялото се защитава по време на стресова ситуация, увеличавайки имунния си отговор. След като стресът се разсее обаче, имунната система може да отслабне, с което да направи организма уязвим към главоболие, стомашни разстройства и панически атаки. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Релаксацията и медитация позволяват на парасимпатиковата нервна система да вземе превес над активността на симпатиковата нервна система. Това, което се случва, е, че след като се изключи симпатиковата нервна система, инхибиторният невротрансмитер GABA, който действа като естествен транквилант, вече не е възпрепятстван да оказва влияние върху GABA рецепторите, присъстващи навсякъде в нервната система. 

 

Когато GABA е активен, мозъчните вълни се снижават в честотен диапазон от 4 до 7 Hertz, наречен тета-диапазон. Докато мозъчните вълни в по-високия честотен диапазон играят важна роля в концентрацията, комуникацията и решаването на проблемите, тета-вълните са важни за поддържането на добър баланс в мозъчните химикали.