Стресът е познат на всеки от нас. Той е обект на изучаване от дълги години, а Ханс Селие, канадски учен, го дефинира като неспецифична реакция на организма на въздействието на различни фактори – механични, физични, биологични и  др. Особено място днес заема емоционалният стрес. Дори говорейки за стрес, хората обикновено имат предвид именно него.
До известна степен той оказава положително въздействие, тъй като повишава общия тонус, работоспособността, съсредоточеността, продуктивността. Над определени граници обаче, различни за всеки индивид, стресът става неблагоприятен за психическото и общото здравословното състояние. За това особено влияе силата и продължителността на фактора, но не по-малко значение има реактивността на самия организъм.

Сред най-честите причини за негативно емоционално напрежение са проблеми на работното място, финанси, пенсиониране, неразбирателство с близък  човек, развод, смъртен случай или тежко заболяване в семейството и др.  За отговорен за реакцията на организма към стрес-факторите се счита хипоталамусът. Той е свързан чрез пътища с различни мозъчни структури, например  лимбичната система, заемаща централно място в контрола над емоциите, поведението и мотивацията; мозъчната кора, даваща характерисика на цялостния поведенчески акт. Хипоталамусът има ключово участие в симпатико-адреналната система и хипоталамус-хипофиза-надбъбрек системата, активиращи се при физически или психологичен стрес.

Именно катехоламините адреналин и норадреналин и глюкокортикостероидите като кортизола, ниво на които се повишава вследствие тази активация, опосредстват промените в организма в резултат излагането  на напрежение от различен характер.
Отговорът към силен физически стрес се изразява в побледняване или зачервяване, изпотяване, разширяване на зениците, покачване на сърдечната честота и кислородната консумация на миокарда, периферна вазоконстрикция и повишаване на анртериалното налягане и др. Също така се стимулира въглехидратния и липидния метаболизъм, водейки до повишение на кръвната захар и серумните липиди. Обратно – потиска се функцията на стомашно-чревния тракт, репродуктивната система, растежа.

Нормално стрес реакцията се самоограничава и нивото на катехоламините и глюкокортикостероидите, както и потенцираните от тях ефекти се нормализират. При психологическия стрес картината е в известен смисъл различна. Макар и морфологичния субстрат да е един и същ, действието  на нервно-хуморалната система е друго.  Психологическият дразнител обикновено оказва въздействието си за дълъг период от време, а това не позволява самоограничаване на реакцията. Тогава полезните за организма механизми за преодоляване на краткотрайно действащ фактор се оказват вредни при продължителна експозиция на стрес.  
Посочените хормони в дълготраен аспект могат да нарушат физиологията на човешкото тяло и да увеличат риска от затлъстяване, сърдечни заболявания, храносмилателни разстройства, безсъние, депресия, проблеми с паметта и др.

От страна на гастро-интестиналния тракт могат да се наблюдават зъбобол,  стомашна болка, поради намалената киселинност и забавеното изпразване на стомаха,  диария или констипация. Хроничното излагане на стрес също може да обуслови както потискане, така и стимулиране  на апетита. Последното е причина за наднормено тегло.  Често усложнение на ежедневното прекомерно напрежение е стомашната язва. Основна причина за това е инхибиране продукцията на простагландини, водещо до неадекватно кръвоснабдяване на стената на стомаха.

Имунната система също бива супресирана от неконтролираното излагане на стрес. Това прави човк по-податлив към инфекции. Нещо повече, може да се отключи и автоимунен процес – атакуване от страна на имунната система към собствените тъкани. При наличие на такъкв процес, състоянието може значително да бъде влошено.

По отношение на психическото състояние - персистиращото високо ниво на метаболитните производни на кортизола могат да доведат до депресии, тревожност, чувство за вина,песимизъм, неспокойствие,  емоционална нестабилност, избилици на плач, агресия към близки и влошаване взаимоотношения с партньор, загуба на либидо. Проучвания са доказали още, че високите нива на стрес-хормоните влияят негативно и върху паметта.

Последните имат своята роля и за високото артериално налягане, наднормения холестерол – рискови фактори за инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт. Кортизолът се намесва в метаболизма на организма и обуславя натрупване на мазнини около корема, което е допълнителен фактор за сърдечна патология и диабет.

Тежка стресова ситуация, а не хроничен стрес може да индуцира развитието на някои ендокринни нарушения като хипертиреоидизъм и диабет.

Стрес хормоните могат да бъдат причина за влошаване на кожни заболявания като псориазис, екзема, акне. Други оплаквания могат да бъдат лесна уморяемост, слабост, сънливост,главоболие, болки по мускулите, в гръбнака. Стресът може да предизвика недостиг на въздух или да отключи бронхиална астма.

Как организмът ще реагира на хроничния стрес, с който всеки от нас се сблъсква днес, зависи от индивидуалната чувствителност, генетичната предразположеност, но и от личните преживявания. Доказано е, че хора с по-тежко детство са по уязвими при продължително напрежение. Хроничният стрес може да имитира много заболявания както и да предизвиква такива и да затрудни диагностичния процес. Той често е причина за сериозни поведенчески промени и проблеми с работоспособността.
Осъзнаването на негативния му ефект и взимането на мерки срещу него е желателно още при дискретните му прояви. Преорганизиране на работния режим, отделяна време за релаксация, правилното хранене и редовното движение помагат в борбата със стреса.  От значение е човек да има на кого да се опре, с кого да поговори,а при ако се налага  да потърси и професионална помощ.