Страхът не само влияе на съзнанието и подсъзнанието, но се отразява негативно и на физическото здраве.

 

В резултат на страх се появява тревожност и паника. Тревожността често е реакция от изпитан страх. Например, когато човек изпитва притеснения за устна комуникация, в бъдеще може да свързва подобни ситуации със страх и в резултат да избягва да изказва реч пред хора. В резултат на това е много вероятно човек да спре да изпитва увереност в себе си.


 

Тогава се появяват и симптоми на тревожност като пот, сърцебиене и стомашни неразположения. Може да се появи и тревожно разстройство, което по-късно да се прояви като паник атака, когато човек попадне в ситуация, която му напомня за тази, подтикнала го към страха.

 

Страхът, изпитван за продължителен преиод, може да доведе не само до тревожност, но и до депресия, постоянно чувство за тъга, лошо настроение и силна умора.


Продължителният страх от обект, ситуация или нещо друго може да развие фобия. Например страхът заради ухапване от паяк, впоследствие може да причини фобия от всички паяци или дори насекоми.


Страховете може да нарушат спокойствието и като цяло способността за релаксиране. След като тялото изпита страх, то се отпуска значително по-бавно и остава в напрежение, за да посрещне следваща стресова ситуация.

 

Страховият отговор на организма включва повишаване на адреналина и кортизола. Дългосрочното излагане на тези хормони може да доведе до спад в имунната система. Това от своя страна може да причини затруднена способност за борба с инфекции и други заболявания. Продължителният страх има още по-негативно влияние.

 

Може би една от най-лошите телесни последици от страха е увреждането на сърдечносъдовата система. Притесненията, тревожността и страхът в дългосрочен план може да доведат до сериозни сърдечни проблеми.

 

Страхът може да повлияе негативно и на паметта. Това се дължи на факта, че мозъкът е толкова зает да се пребори със стресовата ситуация, че не успява да запамети новата информация ефективно.