За да се справят с бърнаут – синдрома и стреса при учениците, държавните училища в Делхи въведоха нов предмет в училище – „Щастие“. По този предмет няма тестове, оценки или домашни.

 

В ранните съботни сутрини, обикновено шумните класни стаи са тихи и спокойни. Десетки ученици седят по столовете си със затворени очи и ръце на коленете. Единственият звук е песента на птиците или лаят на кучета. Децата не са натоварени с тежки учебници и тетрадки, а на дъските са изрисувани радостни емотикони и надписи – „Час по щастие“.


 

Часовете са водени от психолози или преподаватели по йога. Децата медитират и са насърчавани да се отпуснат и да насочват вниманието и мислите си само към неща, които ги правят щастливи. Учителите разпитват децата какво ги прави щастливи и какви постъпки ги карат да се гордеят и да бъдат добри хора.

 

Някои от децата споделят, че обичат времето, прекарано с родителите и семействата им, вкусната храна, приготвена с любов от мама или баба, семейните забавления и т.н. Други споделят, че обожават разходките сред природа, спортуването, каране на колела, игра на футбол с родителите си. Очаквано, присъствието на родителите в живота на децата е важен фактор, който ги прави щастливи и по-малко стресирани. А възможността да говорят за приятните емоции в часовете по щастие ги прави още по-радостни.

 

Причината, поради която индийското министерство на образованието въвежда час по щастие са високите нива на стрес сред учениците. Тези 45 минути помагат на учениците да се отпуснат, да се почувстват добре и да се справят с ежедневните си задължения. Часът не изисква никакви усилия от страна на учениците.

 

Индийското правителство черпи вдъхновение за тази инициатива от самия Далай Лама. Тя обхваща над 1000 училища в Делхи и включва медитационни упражнения, вдъхновяващи истории и дейности, споделяне и много говорене. Около 50 000 учители имат специална подготовка за провеждането на часовете и вече почти 1 млн деца посещават часовете.