Хей, ти! Да, точно ти… Не мога да не ти споделя къде е едно от най-вълнуващите и приятни за почивка места в нашата мила родина.


Когато отворим дума за почивка обаче, трябва да започнем от основното – чист и свеж въздух. Сигурно ти е правило впечатление колко по-лесно дишаш сред природата, отколкото посред градския трафик в делничен ден. А че хората в планината са видимо по-позитивни и по-заредени от онези по тротоарите, е вече стар и известен всекиму факт.


Представи си да комбинираме амбициите и техническите знания на урбанизирания човек и в същото време спокойствието и здравето на човек, живеещ сред природата.



На мен ми звучи добре, а на теб?
Когато работим, трябва да работим качествено и ефективно. Същото важи за почивката. Ти си ценен и важен кадър на обществото, не трябва да се примиряваш с малко.


Трябва ежемесечно, да не кажа и ежеседмично, да избистряш ума си, да освобождаваш тялото от натрупаното напрежение и да се наспиш добре без да ти коства повече от 7-8 часа.


Така, след като уточнихме подходящите условия и надморска височина…
Трябва ни красиво, приказно местенце, където изгревът и залезът са значими събития сами по себе си. Да заспиваме и да се будим по-скоро с шума на реката или щурците, отколкото на трамвая и кацащите самолети. Да се насладим дори на малките неща, без няколкостотин души около нас да ни отвличат вниманието и енергията.


Например, в едно малко възрожденско градче с богата история и много забележителности, заобиколено от величествена планина, която включва един от трите национални парка в България, категоризиран от Европа като територия от световно значение и обект на ЮНЕСКО.


Там може да посетим няколко добре поддържани къщи-музеи, като родните домове на възрожденския книжовник Неофит Рилски или един от любимите български поети Никола Вапцаров. Или уникалните църкви – храмът “Св. Троица” е не само духовен център, но и символ на обединението, тъй като е изграден с общи дарения от жителите на градчето през 1835 г., а имотът е предоставен лично от тогавашния кмет Лазар Герман.


А колко мога да ти разказвам за местните личности, започвайки от тримата гореспоменати, двама от които имат роднинска връзка… но ще те оставя да се запознаеш на място, далеч по-интересно е, обещавам.


Сега продължаваме с природните феномени. През 1897 г. един лесовъд на име Костадин Байкушев открива и описва най-старото иглолистно дърво у нас. Оттогава то носи неговото име – Байкушевата мура. Счита се, че е на повече от 1300 години – може да е пазело сянка на някои от хановете ни, представяш ли си?


Продължаваме по пътя нагоре и стигаме до върховете. Не до случайни върхове, а до най-значимия в Пирин планина – връх Вихрен (2914 м). Той е сред най-предпочитаните за изкачване у нас, а на целия Балкански полуостров отстъпва по височина с малко само на Мусала (2925 м) и Олимп (2917 м).


Споменах ли за останките от Безименния град, в който се предполага, че преди хиляди години са живели траки от племето Даи, овековечени от Омир? Има приказен водопад “Св. Никола” наблизо, не за друго.


След като атакувахме най-високата точка и огледахме целия регион надлъж и нашир, да се върнем обратно до града, за да проучим забавленията…
А ти вероятно вече ме разкри, че величая Банско. Има защо!


От пейнтбол до ескейп стаи, няма как да ни липсва нещо. Зимно време ще се пускаме със ските или сноуборда по цял ден, а вечер ще се отдаваме на релакс в джакузито и сауната.


Що се отнася до релакс, някои хотели в Банско са световно известни с отличното си обслужване и грижа към детайла. Предлагат се индивидуални и семейни пакети с всякакви удобства и за всеки вкус.


Стига приказки… Стягай куфарите и да потегляме към Банско!