Дишането е една от малкото телесни функции, които до известна степен се поддават на осъзнат контрол. 
 
Без участие на съзнанието, дишането е автоматизирано от специализирани центрове в продълговатия мозък – прякото продължение на гръбначния мозък. 
 
Съзнателния контрол над дишането е продукт на насочена мозъчна дейност и е обект на изледване както от съвременната наука, така и много древни форми на медитация, особено в йога практики като Пранаяма.
 
Основната функция на дишането е поемането на кислород и отделянето на въглероден диоксид от белите дробове. Те нямат собствена мускулатура – белодробните движения се контролират от диафрагмата – подлежащ мускулен слой, както и от междуребрените и коремни мускули.
 
Когато човек е под стрес – нормалното дишане е нарушено: поемат се малки глътки въздух, предимно през устата, активно се използват раменете. Когато стресът се усилва, се учестява и поемането на въздух – поетият обем отново е малък, но вдишване и издишване се редуват по-често и неритмнично. Това води до хипервентилация, която допълнително усилва стреса за организма.
 
Чрез контролирано дишане – бавно, нежно и само през носа, спазвайки една и съща честота на дълбоко вдишване/издишване, могат да се постигнат следните ефекти: понижаване на кръвното налягане, на нивата на стресовите хормони в кръвта (адреналин, кортизол, норепинефрин) и намалено натрупване на млечна киселина в мускулите; балансиране на взаимоотношението между кислород и въглероден диоксид в кръвта; модулиране на имунния отговор; спад в депресивните състояния и фокус върху спокойния, непрекъснат поток от мисли.
NEWS_MORE_BOX
 
Съществуват различни техники за осъзнато дишане, които носят успокоение. Общото между тях е, че акцентират върху дишане с коремните мускули, до изпълване на целите дробове с въздух. Междуребрените мускули се използват абсолютно минимално. Необходима е спокойна обстановка, където няма дразнители поне за 10-20 мин.
 
Чрез повдигане на гърдите и изправяне на гърба се разширява гръдния кош. Едната ръка се поставя на гърдите, другата – на корема – това се прави, за да се усетят добре координираните движения между двете области. Бавно, плавно и през носа се издиша максимално дълбоко, задържа се за няколко секунди, след това се вдишва, отново бавно и максимално дълбоко. Въздуха се задържа до 10 сек. и следва повторение. Гърдите и горната част на корема трябва да се движат минимално, за да се позволи на мускулатурата в долната част на корема да контролира дишането.
 
До няколко минути коремното дишане трябва да се чувства като нещо естествено и да се полагат все по-малко усилия за контрола и ритъма му. Препоръчва се да се извършва със затворени очи и под вълните на тиха, бавна, ритмична музика.