Атопичният дерматит е често срещано, хронично възпалително заболяване, характеризиращо се с обостряния, което има мултифакторна генеза. Механизмите, които водят до развитие и влошаване на състоянието при атопичен дерматит включват нарушения в кожната бариера и атопия. При пациентите с атопичен дерматит се наблюдава нарушение на функциите на вътреклетъчните липиди в роговия слой на кожата поради абнормно понижаване на нивата на серамидите.
Роговият слой на кожата се състои от кератин и филагрин. Този слой има здрава структура. Мутации, водещи до загуба на функция на филагрина и недостиг на този протеин водят до характерния възпалителен отговор, който се нюбладава при пациенти с атопичен дерматит. Понижаването на функционалния капацитет на кожната бариера допринася за повишена уязвимост на кожата към алергени и други елементи, предизвикващи дразнене. Интерлевкин-33, интелревкин-25 и тимусния стромален лимфопоиетин, които се освобождават от кератиноцитите на епидермиса след излагане на антигени и тъканна увреда предизвикват тип-2 имунна реакция. Това води до производство на антитела от клас IgE под действие на алергените.
Нарушенията в интегритета на кожната бариера водят до повишено дразнене на кожата при контакт с алергени и други дразнещи агенти. Наблюдава се повишена тенденция към образуване на екземни лезии и сърбеж при контакт с такива вещества. Ето защо е важно да се извършва редовно и деликатно почистване на кожата с цел отстраняване на замърсяванията. Поддържането на среда, която е близка до киселинната, осигурява ефективна функция на роговия слой на кожата. Повишаването на pH на средата при употреба на неутрални до алкални сапуни води до нарушения във функциите на кожната бариера. Остатъците от измивните продукти до кожата могат да доведат до дразнене и обостряне на дерматита. Ето защо е важно да се извършва цялостно и пълноценно почистване и изплакване на кожата.
Синтетичните тъкани и вълната също са дразнещи агенти и могат да доведат до силен сърбеж. Други причини могат да бъдат повишените популации на Staphylococcus aureus. Те често се установяват в лезиите при атопичен дерматит и особено при обостряния. Тяхното наличие е свързано с тежестта на кожните прояви. Обикновено лезиите се локализират по главата и врата. Установена е връзка между обострянията и микрофлората на кожата, както и промени в популациите на Malassezia furfur.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7215488/
