В началото на 20 век руският учен и Нобелов лауреат Мечников работи във френския институт „Пастьор”. Той провежда редица изследвания, с цел да открие причините за стареенето на организма. Едно от предположенията му е, че освен всички други фктори, състаряването се ускорява от автоинтоксикация. Според него това е  самоотравяне на организма с токсични продукти, отделяни в дебелото черво на човека. Вредните вещества – феноли, индоли, амоняк, се получават, когато се раграждат белтъците, постъпили с храната. Този процес на разграждане се осъществява от бактерия, наречена клостридия, която нормално населява дебелото черво на човек. За да забави и предотврати процеса на стареене, Мечников започва да търси начин да противодейства на този процес. 

 

Мечников започва проучване, целящо да установи защо в някои държави, сред които и България, има много дълголетници. Руският професор изследва предимно райони, в които хората доживяват дълбока старост и съхраняват добрата си физическа и умствена кондиция. От разговорите с дълголетници сътрудниците на Мечников разбират, че основно място в хранителните навици на тези хора заема киселото мляко. По това време вече било известно, че бактерия е причината прясното мляко да се превръща в кисело. Днес тази бактерия е известна по цял свят като лактобацилус булгарикус. Руският професор доказал, че попадайки в чревния тракт, лактобацилите намаляват киселинността на средата. Това препятства развитието на клостридията и други бактерии, отделящи вредни за организма вещества.


 

Така учените открили, че освен вредни, бактериите могат да са и изключително полезни за здравето на организма ни. По-късно били открити и други полезни бактерии, напр. от рода „бифидус”. Лекарите били впечатлени от тези открития и киселото мляко често било предписвано на пациенти като лечебна и подмладяваща храна.

 

През 1953 г. полезните бактерии били наречени с общото наименование пробиотици. Това наименование означава „за живота” и според определение на Световната здравна организация пробиотиците са „живи микроорганизми, които, приемани в адекватни дози, допринасят за здравето”. 

 

Но каква е причината да приемаме пробиотиците под форма на таблетки или сиропи, вместо да консумираме кисело мляко? Истината е, че за да постъпи в организма необходимото количество от полезните бактерии, трябва да се изяде огромно количество мляко, което е доста трудно. Друга основна причина е, че млякото, което купуваме от магазина, значително се различава от това, което се заквасва в домашни условия. При индустриалното производство на кисели млека те не съдържат целия спектър от пробиотици, нито съдържанието е в адекватни количества. Изследвания на българската федерация на потребителите редовно доказват, че все по-рядко киселото мляко се произвежда по традиционната за страната ни рецепта и с традиционните закваски. Различните консерванти, стабилизатори, както и високото съдържание на сухо мляко и нишесте са причината млечнокиселите продукти да престояват със седмици в хладилника, без да се вкиснат. А това е безспорно доказателство, че в тях няма живи бактерии.

 

Днес пробиотици се предписват и от лекарите и от диетолозите при различни заболявания и хранителни разстройства, както и за общо укрепване на организма.

 

Известно е, че при прием на широкоспектърни антибиотици те унищожават не само вредните, но и полезните бактерии в организма. Това състояние е известно като дисбактериоза и може да протече с различни симптоми – диария, спазми и подуване на корема. Тогава се препоръчва приемането на пробиотици, за да се възстанови равновесието в храносмилателния тракт. Добре е приемът им да започне заедно с антибиотика, а не след като вече човек има оплаквания. 

 

Пробиотиците се свързват и с повишаване на локалния имунитет. Препоръчват се при гъбични инфекции на храносмилателната система и женската полова система (тогава се прилагат локално под формата на свещички). Приемът на пробиотици може да е полезен при алергии, хронични отравяния, остри диарии, работа във вредна среда, злоупотреба с алкохол, стрес. Помагат и при хронично запечен стомах, хронична умора, непълноценно хранене. 

 

Учените проучват и ефектите на пробиотиците върху намаляването на холестерола, регулирането на кръвното налягане, предпазването от заболявания на дебелото черво (включително рак), по-добрата усвояемост на минералите в организма.