Пърхотът - бели малки люспички, които се образуват в окосмената част на главата, е симптом на заболяването себорея. Това е общо състояние на организма, което се проявява с нарушена мастната секреция (нарушена мастна обмяна) от кожата. Мастният секрет е с променен химичен състав и количество. Причините за настъпване на това състояние не са напълно изяснени. Приема се, че значение за това имат:

  • психичното състояние,
  • хормоналния дисбаланс (щитовидна жлеза, полови жлези),
  • смущения на гастро-интестиналния тракт и др.

Себорейните области по главата и тялото са тези, които са богати на мастни и потни жлези и косми. Това са :

  • лице – нос, чело, брадичка, бузи;
  • окосмена част на главата;
  • гърди;
  • гръб – в областта между двете лопатки;
  • подмишници;
  • кожата в областта на слабинните гънки.

Кожата на хора със себорея е предразположена към развитие на кожни заболявания и инфикции.


Върху себорейна кожа се образуват:

  • през пубертета - комедони, милиуми и акне
  • след пубертета могат да се развият заболявания като себорейна екзема, розацея, алопеция
  • в по-напреднала възраст – брадавици, ринофима и други заболявания.

Различават се:

  • мазна себорея и
  • суха себорея

Възможно е една форма на себорея да премине в друга, както и да се срещнат смесени форми.

Мазната себорея се дължи на повишена продукция на мастен секрет, която често е израз на хормонален дисбаланс и тъканна хиперандрогенемия (повишено ниво на андрогените). Мастният секрет освен, че се образува в по-голямо количество е и с променен химичен състав и в него преобладава олеиновата мастна киселина.

Кожата на лицето се омазнява и покрива с мазен слой, който е най-силно изразен в областта на носа, челото и брадичката. Порите на лицето в тези области обикновено са разширени. 

Себорейните области по тялото, както и кожата на главата се покриват с мазни люспи (стеаринов пърхот) с жълтеникавосивкав цвят, не предизвикват субективни усещания и при отпадането им подлежащата кожа е с изтънен епидермис и розов цвят. Себореята съпровожда клиничната картина на себорейният дерматит, акнето и розацеята. Често мазната себорея се съпровожда и с увеличена потна секреция по дланите, ходилата и аксилите. Себорейната кожа е терен за развитие на бактерии и гъбички.

За лечението на мазната себорея е необходимо спазването на диета с ограничение на тлъсти храни и въглехидрати, набляга се на растителни мазнини. Изключва се консумацията на пикантни храни и алкохол.

Съобразно преценката на дерматолог се назначават антисеборейни препарати. Трябва да се има предвид, че силното обезмазняване на кожата може да провокира още по-обилно отделяне на мастна секреция. Затова самопроизволното прилагане на кератолитични и антисеборейни препарати е нецелесъобразно.

При мазна себорея на кожата на главата се прилагат антисеборейни, меки кератолитични и дезинфектиращи шампоани, които съдържат обикновено катран, салицилова киселина, цинк, селениум сулфид, кетоконазол. Прилагат се също антисеборейни лосиони за коса, а при данни за възпалителни промени се използват антифунгални (противогъбични) и кортизонови кремове.

При мазна себорея на лицето грижите за кожата са ежедневни и се състоят в измиване на лицето 1-2 пъти дневно с антибактериален сапун и по преценка на дерматолог при силно омазняване се използват 3-4 пъти седмично серни или борнотимолови сапуни. Трябва да се внимава, тъй като целта е да се намали мастната секреция, а не да се дехидратира кожата. При показания се използват антисеборейни препарати – 1-2% салицилов спирт и готови лосиони съдържащи гликолови и хидрокси киселини. Използват се меки кератолитични средства (цинков сулфат) и течни охлаждащи пудри.

При данни за инфекция и оформяне на акне лечението се провежда от дерматолог и съвпада с лечението на акне.

 

При сухата себорея (себостаза) е налице намалена продукция и секреция на мастен секрет, която се съчетава често с фоликуларна хиперкератоза (местата на космените фоликули се покриват със ситни люспи) - пърхот. Химичният състав на мастният секрет е променен и в него преобладава стеаринова мастна киселина – твърда мастна киселина.

Кожата на лицето и косата се изсушава и покрива с финни бели люспички - пърхот, при отпаданато, на които се образуват розови петънца, с различна големина. Субективно излющването на финните люспички се съпровожда от сърбеж. Себостатичната кожа старее по-бързо и е по-чувствителна към екзогенни дразнители.

Себостазата придружава заболявания като атопичен дерматит и ихтиози. 

При суха себорея на кожата на главата се прилагат:

  • брилянтин,
  • селениум сулфид,
  • унгвент на Сабуро и др.

При суха себорея на лицето се използват емолиенти, мазни и подхранващи кремове, масла и др.

Себореята може да е причина за развитието на себорейната екзема, която се характеризира с обриви - различни по големина зачервени петна, покрити с мазни люспи. Те се разполагат на различни места:

  • по окосмената част на главата,
  • лицето, гърдите,
  • в областта на свивките на лактите и колената, седалищните гънки.

Макар и по-рядко обривите могат да се слеят и да обхванат голяма площ от кожата. Сърбежът при себорейната екзема е слаб и може да липсва. Лечението на себорейната екзема се осъществява от дермотолог.

Понастоящем се прилагат главно локални кортикостероидни препарати. В зависимост от фазата на обостряне или хронифициране приложение намират също и разтвор на калиев хиперманганат, ихтиол, различни видове катрани, сяра и кератолитични препарати. Лечението на този вид екзема се комбинира в подходящ момент с лечението на себорея.