Татуировките са все по-често срещани. Тяхното широко разпространение поражда различни въпроси и притеснения относно тяхното влияние върху човешкия организъм.

 

Татуировките представляват трайни отлагания на неразтворим пигмент в дермалния слой на кожата.


 

След инжектиране на използваните мастила в кожата, техните частици се транспортират пасивно чрез кръвта и лимфата или са подложени на фагоцитоза от имунните клетки, след което се отлагат в лимфните възли.

 

Пигментът на татуировките съдържа биологично инертни съединения, които могат да бъдат неорганични метали, например никел, хром, манган или кобалт, техните оксиди, както и полиароматни съединения.

 

Наред с въглеродните сажди, най-използваната съставка при татуировките е титановият диоксид. Това е бял пигмент, който се използва за създаване на нюанси, когато се смесва с други цветни съединения.

 

Токсичността на титановия диоксид зависи от неговата кристална структура и други фактори, които могат да предизвикат производството на реактивен кислород при излагане на дневна светлина.

 

Слоят, в който се отлага мастилото за татуировки - дермата, е богат на кръвоносни съдове, лимфни съдове, нерви и други структури.

 

В него се откриват дермални дендритни клетки, макрофаги, CD4+ Т-клетки и вродени лимфоидни клетки. Те са плътно разположени и са в готовност да реагират срещу появило се нарушение по различните слоеве.

 

Иглата, която се използва при татуиране, нарушава цялостта на кожата. Поради тази причина се наблюдава имунен отговор срещу използваното мастило, който цели неговото отстраняване.

 

При задържане на пигмента в кожата, дермалните макрофаги го фагоцитират. Мастилото се изолира в техните вакуоли, които съдържат определени ензими. Тези ензими не могат успешно да разградят мастилото.

 

При направата на редица анализи, изследователи стигат до заключението, че единствените клетки, които участват в задържането на пигмента, инжектиран в дермалния слой, са макрофагите.

 

Въпреки това при тяхното загиване те го освобождават. След определен период обаче новоформирала се популация макрофаги улавя отделените пигментни клетки. Този кръговрат продължава за неопределен период от време, което осигурява постоянството на татуировките.

 

Учените са стигнали до заключението, че дългосрочното запазване на татуировките зависи от обновяването на макрофагите, а не от тяхната продължителност на живота.

 

Референции:

https://www.news-medical.net/health/Immune-Responses-to-Tattoos.aspx