Поставянето на гел лак и изграждането на нокти с гел са две популярни съвременни техники за маникюр.

 

И в двата случая върху ноктите се нанася гел или лак, който след това се втвърдява с помощта на ултравиолетова светлина.


 

Това е техника, чрез която цветът на лака става по-ярък и по-издръжлив.

 

Гел лак и гел за изграждане на нокти

При ноктите, изградени или покрити с гел, нанесеният слой е значително по-дебел, отколкото при обикновения маникюр с гел лак.

 

Въпреки че и двете техники на маникюр са популярни, ноктите, лакирани с гел, гел лак или и двете, не са защитени от вредни въздействия.

 

Тази иновация в маникюра може да навреди както на ноктите, така и на здравето като цяло.

 

Какви са вредите от гела и гел лака?

Научните изследвания показват, че вредата от изграждането на ноктите с гел и маникюрът с гел лак се дължи на UV светлината, която се използва за завършек на техниката и втвърдяване на гела.

 

UV светлината може сериозно да увреди кожата, да причини преждевременно стареене и да насърчи развитието на рак на кожата.

 

Степента, до която действително настъпват тези последици, зависи от интензитета на UV лампата и времето на излагане на ултравиолетовата светлина.

 

Американско проучване е показало, че UV лампите могат да имат различен интензитет.

 

Рискът за потребителите е труден за оценка.

 

Изследователите обаче отбелязват, че за хората, които си правят маникюр с гел или гел лак в рамките на по-дълги интервали, няма съществен риск.

 

Рискът от рак на кожата се увеличава, ако маникюрът с ултравиолетова светлина се прави веднъж седмично или няколко пъти месечно, като при всеки от случаите излагането на ултравиолетова светлина е за поне 10 минути.

 

Въпреки това, дерматолозите подчертават, че всеки източник на UV лъчи може да увеличи риска от рак на кожата.

 

Учените препоръчват да се предпазва кожата на ръцете от UV лъчи чрез прилагането на слънцезащитен крем.

 

Гелът и гел лакът са също вредни за ноктите и кожичките около ноктите.

 

В началото на маникюра, ноктите се изпилват, за да могат гелът и лакът да проникнат по-добре, което може да доведе до наранявания.

 

Понякога това може да се усложни с бактериална или гъбична инфекция, както и с възпаление на нокътното легло.

 

Силните химикали, присъстващи в гела и гел лака, също са вредни, защото изсушават ноктите, което ги прави много по-нееластични и това води до чупливост.

 

Маникюр с акрил

Ноктопластиката с акрил е по-малко вредна от маникюра с гел или гел лак по отношение на риска от рак на кожата.

 

При маникюра с акрил не се използва ултравиолетова светлина.

 

Вместо това, сместа от акрилен прах и течност изсъхва сами на въздуха.

 

Въпреки това, метакрилатният прах може да раздразни ноктите и кожата и да причини контактни алергии.

 

Това води до зачервяване, обрив и сърбеж.

 

Грижа за по-здрави нокти

За по-здрави нокти е препоръчително да не се нанася гел или гел лак през цялото време върху ноктите, тъй като те имат нужда от време да се възстановяват.

 

По този начин не само ще се избегне повишената чупливост на ноктите, но и ще се намали излагането на кожата на UV светлина.

 

След маникюр с гел, акрил или гел лак е важно да се полага грижа за ръцете, особено за кожичките и ноктите.

 

Препоръчително е да се носят ръкавици и да се използват меки почистващи препарати при почистване.

 

За по-красиви ръце е важно да се нанася крем за ръце върху дланите, пръстите и ноктите.

 

Зехтинът осигурява на ноктите необходимата хидратация, витамини и минерали.

 

Зехтинът в комбинация с масло от чаено дърво е отличен домашен лек за чупливи нокти.

 

Препоръчително е да се смесят една чаена лъжичка зехтин с няколко капки масло от чаено дърво и сместа да се нанесе върху ноктите за половин час.

 

След това се изплакват ръцете с вода.

 

Разнообразната и балансирана диета е от съществено значение за здравето на кожата и ноктите.

 

Източници:

https://www.cuerpomente.com/salud-natural/belleza-natural/por-que-se-deben-evitar-unas-gel-y-shellac_9769

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24789120/

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19380667/