Според последното изследване на Световната здравна организация между 50% и 80% от европейците се заразяват с вируса на херпес. Още по-голям е процентът на засегнатите азиатци – почти 100% от населението.

 

Въпреки широкото разпространение на вируса още не е намерено лечение за това заболяване. Лекарите обаче напомнят, че с малко повече усилия можем да се предпазим от него. Заразяването с вируса на херпеса става "анонимно", тъй като преносители са дори и хората без явни признаци.


 

Инфекцията най-често се пренася чрез слюнка. Така се заразяват и малките деца до 4-годишна възраст. Тъй като децата пипат и изследват всичко, при тях е типично и т.нар. автозаразяване. Това може да предизвика развитие на инфекцията или преминаването й от една фаза в друга.

 

Съществуват два типа херпеси:

  • херпес от І тип представлява малки мехурчета върху устните, бузите и брадичката;
  • херпес от І І тип – генитален.

 


Самият вирус не се предава по наследство. Наследява се обаче неспособността на имунната система да се бори с него. Това се определя и като основна причина херпесът да е толкова разпространен.

 

След като веднъж влезе в организма, вирусът преминава през лигавицата, разнася се чрез кръвта и лимфната течност по всички органи и системи, засяда по разклоненията на нервните клетки и се загнездва в централната нервна система. Там се настанява завинаги. Лошото е, че дори и да сте заразени с единия тип на вирусния херпес, това не ви предпазва от риска да се заразите и с другия.

 

Заразяването с ІІ тип на вирусния хепатит е най-често срещано при момичета и момчета около 20-25-годишна възраст. Характерни симптоми са сърбеж, парене, нарушаване на чувствителността на кожата на половите органи, мехурчета, а понякога се получават дори и открити язвички.

 

Ако досега не сте обърнали внимание на малките мехурчета, появяващи се на устните, добре е да си дадете сметка, че това е вирус, който се настанява завинаги в организма.

 

Лекарите съветват всички жени, дори да не са боледували никога от вирусен херпес, да се изследват, ако са решили да имат деца. Това заболяване никак не е безобидно, но често се пренебрегва. Дори  майката да не е била инфектирана, една първична инфекция може да бъде много опасна за плода. Ако майката вече е заразена, вирусът ще бъде пренесен чрез плацентата и детето ще се роди като вирусоносител. Макар и рядко, има  случаи, при които вирусен херпес е бил причината за изхвърлянето на плода.

 

И все пак нещата не са толкова страшни. Има начини да се предпазим от херпес. Тъй като имунната система е отговорна за заразяването с това заболяване, трябва да се грижим тя да е силна. Не бива да се преуморяваме, хубаво е да намерим средство, с което ще почиват и тялото, и умът ни. Има ваксини срещу това заболяване, но те действат като стимулатори на имунитета. Не се прилагат на хора, които вече са се заразили, само може да облекчат страданието им. Може да се използват и имуномодулаторите и имунокоректорите, като при тях се взима под внимание индивидуалното протичане на болестта.