Розацеята е често срещано хронично възпалително заболяване, което се проявява с повтарящо се зачервяване - еритем, телеангиектазия, папули или пустули по носа, брадичката, бузите и челото. Въпреки че обикновено се ограничава до засягане кожата, наблюденията са показали, че розацеята често може да се съчетава със системни съпътстващи заболявания. Необходими са бърза диагностика и лечение, за да се предотвратят трайните белези, продължителното зачервяване и очните усложнения.

 

Класифицирани са четири клинични подтипа розацея въз основа на преобладаващите признаци и симптоми: еритематотелангиектатична, папулопустулозна, фиматозна и очна. Подтиповете не се изключват взаимно. Пациентите могат да имат прояви от няколко подтипа, а преобладаващите симптоми и области на засягане могат да се променят с времето. Установено е, че при 50-75% от пациентите с розацея се наблюдава засягане на очите с проява на характерни симптоми, включително сухота, зачервяване, сълзене, усещане за изтръпване или парене, усещане за чуждо тяло, чувствителност към светлина и замъглено зрение. В допълнение към симптомите от страна на кожата и очите, розацеята може да причини безпокойство, тревожност и депресия и може да влоши значително качеството на живот. 


Какви са причините за развитие на розацея?

Все още не са напълно изяснени причините за развитие на розацея. Генетичните фактори, особеностите на имунната защита, влиянието на микроорганизмите, факторите на околната среда и невроваскуларната дисрегулация са сред водещите етиологични фактори за развитието на розацея. Излагането на кожата под действието на ултравиолетовите лъчи - UV действа като отключващ фактор за развитие на заболяването. Влиянието на генетичната предразположеност се подкрепя от установената по-висока честота на розацея при пациенти с фамилна анамнеза за заболяването. 

 

Сред микроорганизмите, акарите Demodex имат роля в развитието на розацеята, тъй като популациите им са по-многочислени върху засегнатата от заболяването кожа, въпреки че не е ясно дали това е причина или следствие от розацеята. Helicobacter pylori е друг микроорганизъм, за който се смята, че е свързан със заболяването.

 

Невроваскуларна дисрегулация, активирането на имунната система и заразяването с акари Demodex са сред патофизиологичните механизми, които имат водещо значение за развитието на розацея. При заболяването се наблюдава разширяване на лимфните и кръвоносните съдове при излагане на високи температури, консумация на различни подправки и алкохол. 

 

Активирането на адаптивния и вродения имунен отговор е друг механизъм, участващ в развитието на розацеята. Характерно е, че микроорганизмите могат да предизвикат активиране на имунния отговор. Тази хипотеза се подкрепя от наблюдавания увеличен брой на популациите на Demodex folliculorum върху кожата и инфекцията с Helicobacter pylori в червата на засегнатите пациенти.

Какви са видовете розацея?

Розецеята обикновено се появява в зряла възраст, въпреки че в някои случаи може да засегне и децата. Класифицирани са 4 различни клинични подтипа:

  • Еритематотелеангиектатичен подтип - той се проявява с продължително и устойчиво зачервяване - еритем, което се съчетава с периодично зачервяване на носа и бузите. Това обикновено е първата клинична проява на розацея.
     
  • Папулопустулозната форма се характеризира с периоди на обостряния, при които се появяват папули и пустули върху засегнатата зона на лицето. Този подтип понякога се определя като „акне при възрастни” поради сходството във външния вид на лезиите. При розацеята, обаче, липсват комедони, което помага да напави разграничение с истинското акне.
     
  • Фиматозният подтип се проявява с фиброза и хипертрофия на мастните жлези. Обикновено се наблюдава по носа при мъжете - ринофима, но може да засегне и бузите, брадичката и челото. Въпреки че ринофимата обикновено е късна проява на розацея, в някои случаи при мъжете това е първата характерна проява на заболяването.
     
  • Очната розацея се проявява със сълзене, сухота в очите, усещане за наличие на песъчинки, сърбеж и възпаление на клепачите.

Наличието на две от следните основни прояви има диагностична стойност:

  • Зачервяване;
  • Папули и пустули;
  • Телеангиектазия;
  • Очно засягане.

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557574/