Медицинските специалисти у нас работят в още по-трудни условия заради пандемията от Ковид-19, но въпреки това все още липсват целенасочени мерки за подкрепа на тези, които страдат от синдрома на професионалното прегаряне.

 

Това стана ясно по време на втория безплатен онлайн семинар за превенция на професионалното прегаряне. Той се провежда в рамките на Националната кампания „Да работим в хармония“, която стартира през февруари 2021 г.


 

В него се включиха над 50 специалисти по здравни грижи от цялата страна, а лектори бяха проф. Дроздстой Стоянов от Медицински университет – Пловдив, и д-р Кристина Стоянова – асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и член на изследователски екип към Медицински университет – Пловдив.

 

Проф. Стоянов подчерта, че заради пандемията страдат не само медиците, но и цялото общество поради страха, необичайното протичане на болестта, чувството за несправяне, различните ограничения и неясната перспектива.

 

Медицинските сестри, включили се в обучението, посочват, че въпреки натоварването, не са подобрени условията на труд и не са увеличени заплатите им. В същото време очакванията на обществото към тях са огромни.

 

Проф. Стоянов определи професионалното изпепеляване като болест на днешната цивилизация. Той цитира австрийско проучване, което показва, че най-висока степен на емоционално изтощение се наблюдава при личните лекари (42% от анкетираните), психиатрите (40%); специалистите, работещи в хирургични, анестезиологични и спешни звена (36,8%) и учителите  (41%).

 

През 2016 г. бърнаут синдромът е включен в Международната класификация на болестите. В тази връзка в Австрия е приета програма за преждевременно пенсиониране на хора, които страдат от професионално прегаряне. В Гърция и Турция се прилага смяна на работното място на петгодишен период – от по-напрегнат към по-спокоен сектор и обратно.

 

Според проф. Стоянов у нас трябва да има целенасочена превенция и грижа за ранно установяване на професионалното прегряване.

 

Взелите участие в семинара медицински сестри обаче споделят, че техните преки ръководители отричат съществуването на бърнаут синдрома – така както все още има хора, които отричат съществуването на Ковид-19.

 

Д-р Кристина Стоянова добави, че в Швеция и Нидерландия хората с доказан бърнаут синдром подлежат на ранно пенсиониране, диспансеризация, психологически консултации и рехабилитация.

 

Като превенция там се прилага ротацията – например учителите на всеки пет години се преместват от едно училище в друго училище, което може да бъде дори в друг град.

 

Маркерите на бърнаут синдрома са хронифицираща умора; загуба на смисъл; разочароващ идеализъм; атака срещу професионалната идентичност; отсъствие на реципрочност между усилията на специалиста и признанието на труда му.

 

Сред социалните маркери най-важните са траен дисбаланс между потребности и ресурси, както и конфликт на ценности между специалиста и системата.

 

Д-р Кристина Стоянова представи Салутогенезата (от лат. Salutogenesis – наука за създаването и поддържането на здравето), създадена през 70-те години на миналия век от медицинския социолог Аарон Антоновски. Според това виждане всеки човек има в себе си вродени механизми, които могат да го предпазват в трудни ситуации – т. нар. Салутогеничен чадър.

 

Той включва различни качества за справяне в стресови ситуации, като чувство за хумор, здравомислие, социална и емоционална интелигентност, културен капитал, смелост, интердисциплинарност, научена находчивост и др.

 

Втората част на семинара ще се проведе на 24 април. Събитието се организира от Българската асоциация на специалистите по здравни грижи.