България е на едно от последните места по имплантиране на кардиовертер дефибрилатори - електронно устройство, което се поставя под кожата идентично с метода при пейсмейкърите и осъществява постоянен контрол на сърдечната дейност. На челните места са Германия и Италия със 700 устройства на 1 милион население, споделят от Асоциация „Детско сърце” и Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология. Средното европейското ниво е 300 – 400 дефибрилатора на 1 милион, а в България - само 10 на 1 милион души.
От двете организации са категорични, че имплантирането на кардиовертер дефибрилатори е единственото ефективно средство за предотвратяване на внезапната сърдечна смърт. Тяхното доказателство е 23-годишната Поля Шумкова - първото дете в България с имплантиран кардиовертер дефибрилатор (на снимката).
Поля е била 13-годишна когато животът и започва наново с животоспасяващото устройство. Досега момичето е претърпяло смяната на две батерии и в момента живее благодарение на трета, но за всяка от тях семейството ѝ е плащало чрез средства от благотворителни кампании и Фонда за лечение на деца.
Затова през ноември от асоциация „Детско сърце” и сдружение по кардиостимулация и електрофизиология стартираха кампания „За всеки един удар на сърцето” за профилактика на внезапната сърдечна смърт. В основата ѝ са поредица от арт ателиета и дискусии с пациенти, които ще се проведат на 11 ноември от 11 до 13 часа и на 17 ноември от 11 до 13 часа в центъра за психо-социална и здравна помощ на асоциация „Детско сърце“ в София, ул. “Яков Крайков”, 3.
Внезапната сърдечна смърт представлява неочаквана смърт, в рамките на половин час след настъпването на симптоматиката, която може да застигне и човек в привидно добро здраве. Рисковите фактори за внезапната сърдечна смърт са прекаран инфаркт, сърдечна недостатъчност, заболявания на сърдечния мускул, вродени заболявания на йонните канали на сърцето, вродени сърдечни малформации. „Точно тези хора трябва да доплащат от 2500 до 5000 лева за имплантирането на кардиовертер дефибрилатори, които спасяват живота им при настъпване на тежка аритмия“, коментират д-р Васил Трайков и доц. д-р Васил Велчев от Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология.
За поредна година Здравната каса отказа да заплаща напълно имплантируемите кардиовертер дефибрилатори или поне да увеличи процента на реимбурсацията им. Реално пациентът поема около 50% от разходите за него.
„За нас, лекарите, е унизително да говорим с пациентите за пари. А сме длъжни да кажем на рисковите пациенти, че без имплантирането на това устройство може да умрат при всяка по-тежка аритмия. Тези хора доплащат около 5 000 лв. за кардиовертер дефибрилатора. Проблемът е също, че батерията на устройството може да издържи максимум 7 години и след това трябва да се замени. Тя също е много скъпа. Случва се така, че пациентът тъкмо е изплатил кредита за своя дефибрилатор и взема нов кредит за батерия”, коментира д-р Трайков.
