Иновациите, инвестициите и превантивната медицина могат да внесат устойчивост в здравния сектор и да помогнат за преодоляване на тежките проблеми в него.

 

Това сочи анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), посветен на бъдещето на инвестициите в здравния сектор след Ковид-19.


 

При пакет от реформи всеки допълнително инвестиран долар в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 долара след 20 години.

 

Инвестициите, иновациите и превантивната медицина ще помогнат да се разшири работната сила и да се подобри общественото здраве.

 

Друг положителен ефект ще е намаляването на нуждите от грижи при най-възрастните, както и повишената продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст.

 

Анализът е подготвен въз основа на изследване на McKinsey Global Institute от средата на тази година, насочено към бъдещето на здравеопазването в световен мащаб.

 

„Подходът на McKinsey се отличава с икономическата си насоченост – да се погледне на здравния сектор като такъв, в който се инвестира и съответно извлича стопанска полза, вместо да бъде третиран като социална система“, обяснява Стоян Панчев от ЕКИП.

 

Базовата позиция, от която изхожда изследването е, че всяка година 15% от световния БВП се губи в следствие на заболявания.

 

В същото време прогнозите сочат, световните разходи за здраве ще нараснат от около 9 трлн. долара през 2014 г. до 24 трлн. през 2040  г.

 

Конкретно за България, прогнозите са, че разходите за здраве ще нараснат от 8,4% от БВП през 2014 г. до 10,7% през 2040 г.

 

Експертите на ЕКИП прилагат изводите от доклада към българската икономика. Те установяват, че ако у нас се постигне 37% спад в общото ниво на заболеваемост, това ще увеличи с още 9% БВП през 2040 г.

 

Икономическото изражение на положителните промени, описани в изследването на McKinsey Global Institute, са допълнителни 12 трлн. долара в световния БВП през 2040 г.

 

Това означава допълнителен ръст на световния БВП от 0,4% годишно за всяка година от двайсетгодишния период.

 

От ЕКИП посочват, че освен инвестиции и сериозни реформи, промяната в здравеопазването у нас ще стане възможна единствено при промени на ниво обществено мислене.

 

„Имаме предвидени подобрения в качеството на околната среда, въздуха, общата сигурност и защитата от пътни инциденти с 50%. За да се постигнат успехите, са нужни сериозни подобрения що се отнася до физическата култура, храненето и успеваемост в прилагането на продължаващи терапии. В други аспекти, България може би вече изпълнява достатъчно нужните условия – нивото на ваксинация и спадът в тютюнопушенето, който всъщност произтича основно от преминаването към нови нагреваеми продукти“, уточнява Панчев.

 

Според анализа на McKinsey Global Institute до 2040 г., в следствие на сценария за здравословен растеж, могат да бъдат премахнати до 86% от чревните и 67% от респираторните заболявания, 75% от полово предаваните болести, 61% от родилните проблеми, както и 57% от хранителните разстройства в световен мащаб.