След серията протести в здравния сектор правителството отпусна допълнително общо около 91 млн. лв. за лечебните заведения - 30 млн. лв. за общински и областни болници, 50 млн. лв. за увеличаване на минималното заплащане на медицинските специалисти, 8 млн. лв. за довършване на сградата на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол и нови 3,5 млн. лв. детската специализирана педиатрична болница в София.


Раздаването на пари „на парче“ предизвика вълна от критики и е повод за пореден анализ на експерта Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, цитиран от Investor.bg. Той припомня, че през 2019 г. средства в бюджета за здравеопазване са с 500 млн. лв. (11,6%) повече в сравнение с очакваното изпълнение за 2018 г., отпускането на допълнителни средства за потушаване на недоволството в гилдията в най-добрия случай е на ръба на закона и повдига въпроси за предоставяне на държавна помощ.


„На този фон през седмицата е публикувана за обществено обсъждане Наредба за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. Според мотивите към нея основната ѝ цел „е постигане на по-добро финансово управление и стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения чрез въвеждане на единни правила за финансово управление“. Не става ясно обаче как ще се прилага тази наредба, след като всеки проблем в сектора се решава след среща с премиера с наливане на допълнителни пари, а самият той еднозначно заяви, че болници няма да се закриват. С други думи първо премиерът трябва да спре да се меси в работата на ресорните министри и подопечните им търговски дружества, а след това може да се мисли за въвеждане на нови подзаконови нормативни актове.



Според Стайков предложената наредба изглежда странна, защото почти изцяло дублира разпоредбите на редица закони и не става ясно какво точно би се променило след евентуалното ѝ приемане. „С нея се въвежда задължително спазване на принципите за законосъобразност, отчетност и отговорност, адекватност, икономичност, ефикасност, ефективност, прозрачност, устойчивост и добро финансово управление – тези принципи са уредени в Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и лечебните заведения и сега са длъжни да ги спазват. Въвеждат се изисквания за счетоводната отчетност – те са уредени със Закона за счетоводството и лечебните заведения и сега са длъжни да ги спазват. Определят се показателите за наблюдение и контрол – данни за показателите и в момента са налични, а информация за тях се публикува на страницата на Министерството на финансите на тримесечна база. Освен че наредбата дублира разпоредбите на редица закони, продължава да липсва реална оценка на разходите на лечебните заведения за предоставяне на здравни услуги по линия на клиничните пътеки.


По линия на счетоводната отчетност би следвало да се изисква информация както за средната стойност на пациент за лечение по дадена клинична пътека, така и разбивка на тези разходи по функционалната принадлежност, икономическия характер, дейности, постоянни/променливи, присъщи/неприсъщи и т.н. По този начин може да се направи реална оценка на икономическата ефективност и ефикасност на лечебните заведения.


Това ще помогне и за реалното остойностяване на клиничните пътеки. В резултат на подценяването на редица клинични пътеки в момента много дейности са недофинансирани и водят до загуби и трупане на дългове за болниците. С други думи без да има обективна оценка на реалната (а не административно определената с Националния рамков договор) цена на клиничните пътеки, няма как да се търси сметка на дадено лечебно заведение защо е на загуба или има просрочени задължения“, пише още в анализа на Института.