Увеличаването на случаите на Covid-19 към момента не налага постановяването на противоепидемични мерки, подобни на наложените преди две години, заяви Министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова по време на посещението ѝ в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и Медицинския университет – Варна.

 

“Вижда се, че колаборацията между болница и университет е изключително успешна. Вижда се, че човешкият фактор е изключително важен - коментира проф. Сербезова пред университетската телевизия MU-Vi.tv. - на всеки един университет и болница е необходима една визия с години напред. Това видях както в болницата, така и в Медицинския университет-Варна. 


 

Естествено (видях и) мисъл и управление на оперативно ниво в настоящето. Видях едно единство. За съжаление, в нашето общество, особено през последните години, виждаме разединение - а тук някак сте успели да направите оазис на единението на академичното, болничното, в грижата за пациента, но и в грижата за студентите”, сподели здравният министър. 

 

Проф. Сербезова коментира и настоящата епидемична обстановка в страната:

 

Шестата вълна на Covid-19 ще е различна с това, че ние вече ще сме натрупали опита, знанията и уменията - не само като медицински специалисти, но и като общество. 

 

Смятам, че тези знания и умения трябва да се претворят и в това да се актуализират съответно протоколите за лечение. Смятам, че си научихме уроците от изминалите вълни от Covid-19 пандемията. 

 

Абсолютно необходимо е сътрудничество и адекватна подкрепа на болничните лечебни заведения, тъй като редица кризи се стовариха върху тях. Длъжни да ги подкрепим и в организационно отношение”, категорично заяви здравният министър.

 

Тя бе категорична, че здравната система е готова за следващата Covid вълна. Националният план за справяне с пандемията е в процес на актуализация, направени са промени в закона за здравето и здравното осигуряване, които да позволяват на здравният министър (без значение кой е той), без страната да е в ситуация на извънредно положение, да възпрепятства бързото разпространение на инфекцията. 

 

“Продължавам да вярвам, че трябва да се прилага регионалният подход. Това е това, което направихме с петата вълна от Covid-19. Имаше до десетина пъти разлика в заболеваемостта между отделните области и е логично да няма мерки на национално ниво при това положение.

 

Логично е да съхраним възможно най-много образователния процес. Изключително важно е в медицинските специалности да имаме присъствено обучение. 

 

Смятам, че с тази динамична карта, която имаме по регионите, и с тези промени, които направихме в законодателството, можем да бъдем гъвкави. Времената на КПП-та, затворени паркове и на бягащи хора от полицията, защото просто се разхождат да са отдавна забравени”, обясни здравният министър. 

 

Електронното здравеопазване е един дългосрочен проект, който никога не бива да приключва, защото трябва постоянно да се надгражда, твърди проф Сербезова. 

 

“Това, което ние заварихме като проект за електронно здравеопазване, естествено го продължихме, надградихме го и му придадохме повече гориво. 

 

Особено в първите месеци на 2020 г. имаше проблем с достъпа на пациентите до общопрактикуващите лекари, проблем с издаването на предписания на рецепти, и ето това ускори процеса на дигитализиране. 

 

Дигитализирането е необходимо, за да бъде здравеопазването на светло. За да могат да се генерират данни, е логично на базата на тези анализи да се вземат управленски решения”, обясни министър.

 

Проф. Сербезова сподели още, че електронното досие, електронните протоколи за скъпоструващи лекарства, денталната помощ, са част от проекта за дигитализиране на здравеопазването и ще бъдат готови до декември месец 2022 г. 

 

Тя припомни още, че от 1 август 2022 г. започват и електронните хоспитализации. Посоката на дигитализация е към създаване на регистри, както и към използването на изкуствен интелект.

 

Проф. Сербезова засегна и въпроса с изготвянето на Национална здравна карта. Тя обясни, че последната е правена през 2018 г. 

 

Един от резултатите в дигитализирането в здравеопазването е едно по-добро управление на системата, твърди проф. Сербезова. 

 

Дигитализацията ще доведе до по-добро разпределение на кадрите, до по-добро заплащане от Националната здравноосигурителна каса, до по-добър контрол на дейността, допълни още здравният министър. 

 

По отношение на недостига на кадри, той е най-сериозен за медицински сестри и другите специалисти по здравни грижи. През последните две години броят на медицинските сестри, от които се нуждае България, е намалял два пъти, обясни проф. Сербезова.

 

“По отношение на лекарите осигуреността е над 43 на 10 000 население, което е една добра осигуреност, когато говорим за общия брой. 

 

Обикновено специалностите, в които се забелязва недостиг са спешна медицина, обща медицина, вътрешни болести, обща и клинична патология, реанимация и анестезиология”, обобщи проф. Сербезова.

 

Тя е провела статистика във връзка с удостоверенията, които се издават от Министерството на здравеопазването за работа в чужбина. 

 

От 2008 г. насам има четири пъти спад в издаването им, т. е. все повече лекари избират да останат у нас. ”Очевидно това е един атестат за качеството на обучението в България”, твърди проф. Сербезова.

 

Тя заяви, че след направените промени в Наредба N:1 от 2015  г. за специализациите, с подкрепа за по-малко желаните специалности, работодателите и медиите, кадрите може да бъдат привлечени да се реализират в България.

 

По време на посещението си в УМБАЛ “Св. Марина” проф. Сербезова се запозна с резултатите ѝ за 2021 г. и първата половина на 2022 г. и провери готовността за реакция при усложняване на ситуацията от Covid-19. 

 

Посети и Клиниката по детска онкохематология в болница „Св. Марина“ и зарадва с подаръци малките пациенти. 

 

След това здравният министър се срещна в МУ– Варна с ректора проф. д-р Валентин Игнатов и с академичното ръководство.