Както в предходните три бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), така и в този продължава порочната практика да се лимитира всяка една дейност на лекарите. Това пише в официалното си становище омбудсмана Мая Манолова относно гласувания от Министерски съвет проектозакон за бюджета на НЗОК. „Това затруднява достъпа им, ограничава правото им на избор къде да се лекуват и в дългосрочен план води до понижаване на качеството на медицинската помощ, поради влошената конкурентна среда. Същият ефект и негативни последици за пациентите имат отново въведените забрани за сключване на договори с нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващите такива“, допълва Манолова.


Националният омбудсман изтъква като основен недостатък на закона, че превес отново имат разходите за болнична помощ и за лекарства, въпреки че и самият министър на здравеопазването посочи нееднократно, че тази диспропорция трябва да се коригира и да се подкрепи извънболничната медицинска помощ.


„Предвижда се закриване на Фонда за лечение на деца и Комисия за лечение в чужбина. Техните функции ще се поемат от НЗОК, но без гражданския контрол, осъществяван досега от обществения съвет към фонда. Закрива се Изпълнителната агенция по трансплантация, при това в разгара на скандалите за липсата на всякаква възможност за белодробни трансплантации на български граждани и като цяло плачевните резултати на тази дейност. От мотивите на проекта не става ясно как закриването на агенцията ще спомогне за преодоляването на проблемите в тази сфера. Закрива се и Изпълнителна агенция „Медицински одит“, а функциите ѝ (заедно с тези на ИАТ) се поемат от нова Агенция по медицински надзор. На същата, освен контролни функции се възлагат и функции по регистрация и лицензиране на лечебните заведения. Смесването на двете функции в един орган, който е извън всякаква форма на граждански контрол крие сериозни рискове и създава предпоставки за злоупотреба с права“, алармира Мая Манолова.



За необосновано тя смята и въвеждането на изискване за пререгистрация и прелицензиране на всички лечебни заведения в страната. „В мотивите на проекта не се сочи кое налага това, което оставя съмнение за скрити политически, икономически или други цели“. Според Манолова законът превръща Министерския съвет и Народното събрание в помощни органи на новата агенция по отношение на лицензирането на нови болници или на нови отделения в съществуващи такива. „Буди недоумение, как министрите са подкрепили проект, който ги задължава да дават съгласие (или отказ) за разкриване например на отделение по урология, ортопедия, или очни болести във всяка една болница на страната“, коментира още тя.


Като изключително обезпокоителни са посочени промените, с които за лечението на пациентите, освен постоянно действащите комисии в НЗОК, които извършват експертиза в случаите на необходимост от скъпоструващи лекарствени продукти, се въвежда и принцип за предписване на лекарствени продукти на база терапевтичен курс, съобразено с неговата разходна ефективност. „Това ограничава правото на гражданите на индивидуално лечение, съответстващо на състоянието им и преценката на лекуващите лекари“.


Омбудсманът Мая Манолова коментира, че в голямата си част, предложенията не кореспондират, а някои са и противоположни на предложените за широко обществено обсъждане от министъра на здравеопазването два модела за реформа на здравното осигуряване. Критика отправя и за това, че проектът на закон, не съдържа само бюджета на НЗОК, както постановява чл. 15 от Закона за здравното осигуряване. „Този проект излиза от рамките на чл. 29, ал. 3 на ЗЗО, в който изчерпателно се изброява какво съдържа проектът на закона за бюджета на НЗОК. С внесения проектозакон се правят значими и немаловажни изменения в 16 закона. В огромната си част тези изменения нямат пряка връзка с бюджета на НЗОК за 2019 г. и не са свързани с изпълнението му.


В тази връзка, като национален омбудсман, съм силно обезпокоена от опита чрез бюджетен закон, в противоречие с действащата нормативна уредба, чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., да бъдат променени няколко основни за здравеопазването закони, имащи пряко отношение към живота и здравето на българските граждани“, пише в заключение Манолова.


Предложението ѝ е Народното събрание да преразгледа предложения законопроект в частта му относно бюджета на НЗОК за 2019 г. и да разгледа всички останали предложения за промени в други закони отделно, съобразно предвидения в Конституцията и законите ред.