Дискусията „Здравеопазването след пандемия: политики, инвестиции, технологии, човешки капитал“ се състоя в парламентарната здравна комисия. 

 

Задържането на медицинските кадри чрез стимули за професионална реализация в България бе очертано като основен приоритет. 


 

Стана ясно, че ако фокусът се постави върху сигурното им професионално обезпечаване, впоследствие това ще спомогне за разрешаването на проблема с липсата на равен достъп до медицински услуги във всички региони на България

 

Присъстващите бяха единодушни, че развитието на патронажните грижи, превенцията от заболявания и извънболничната помощ, също са ключови приоритети. 

 

Дигитализацията на националната здравната система и свързването ѝ с Европейската също бе изведено като ключово за изграждането на здравни досиета на българските граждани.

 

Какво смята Европейската комисия? 

 

Основната идея на заседанието бе да се обсъдят ключови въпроси, свързани с краткосрочните и дългосрочните ефекти от пандемията от Covid-19 върху здравната, социалната и икономическата сфера. 

 

Въпреки това началникът на отдел към Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия Йерон Ютте очерта основните социално-икономическите реформи отвъд Covid кризата, върху изпълнението на които България следва да се придържа по препоръка на Брюксел. 

 

Ютте се съсредоточи върху три основни елемента в своята презентация - как се справя системата на здравеопазването към момента, къде са основните проблеми, кои трябва да се приоритетите за финансиране.

 

Ютте очерта продължаващия спад на населението в България, който обуславя и липсата на кадри, които да запълват празните работни места. 

 

България е с най-ниската продължителност на живота в Европейския съюз - 73,6 години. Това обуславя и най-високата смъртност. Най-чести са смъртните случаи от инсулт, инфаркт, високо кръвно налягане. Ютте заключи, че България не се възползва от възможностите за профилактика и превенция на заболяванията.

 

Също така, твърде много български граждани доплащат за медицински услуги, лечение и лекарства, “от своя джоб”, добави представителят на Европейската комисия. Той предложи реинбунсиране на сестринските грижи, особено за тези, които работят на по-малко привлекателни места. 

 

Географското разпределение на медицинските специалисти обуславя тяхната липса в по-бедни райони, което означава неравенство на достъпа и се изисква промяна на политиката. Не на последно място, Ютте изтъкна значението на електронното здраве.

 

Той бе категоричен, че фокусът трябва да се измести от болничната и да се насочи към извънболничната медицинска помощ. 

 

“Представете си мъничък (медицински) център, в който работят само сестри. Те могат да правят първоначални изследвания и след това да се консултират с лекари онлайн. Това все пак е по-добре от това да няма никакъв лекар в определен район”, предложи специалиста. 

 

През следващите години общо 17 млн. евро инвестиции от Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за развитие ще бъдат налични. По думите на Ютте това не е само знак на европейска солидарност, но и голям тест за новото правителство. 

 

Отговорът на Здравното министерство

 

Тези предложения изглежда са включени като точки в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса, увери министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова. Основният акцент отново е поставен върху превенцията, профилактиката и готовността за действия на страните-членки при трансгранични заплахи, каквото е пандемията, причинена от Covid-19. 

 

Проф. Сербезова открои необходимостта от доставяне на лекарствени продукти, включително и ваксини, на европейско ниво. “Важно е регулаторната система на Европейския съюз и занапред да гарантира, че в центъра на лекарствената политика ще остане пациентът, а решенията за пускане на пазара на лекарствени продукти ще се базират на солидни клинични доказателства”, допълни здравният министър. 

 

Стана ясно, че е предвидено финансиране за патронажните грижи, полагани от медицински сестри. 800 хил. лв за специализираната извънболнична помощ за високоспециализирани дейности. Физиотерапия и рехабилитация - близо 8 млн. лв. Предвидени са средства за обезпечаване на профилактиката. 

 

Извънболнично-диспансерното наблюдение на заболяванията също е компенсирано във връзка с повлияните от противоепидемичните мерки нередовни посещения при лекарите-специалисти.

 

Увеличението на средствата за извънболничната специализирана помощ възлиза на 33,3% в сравнение с миналата година. 

 

Средствата в законопроекта се залагат  в размер на 380 229 000 лв, уточни проф. Сербезова. Предвидени са и средства за нови медико-диагностични изследвания в пакет “Клинична лаборатория”. 

 

Продължава и работата на Здравното министерство за изграждане на електронна здравна система. Към настоящите електронни рецепти, ще се допълнят и обикновените бели рецепти. Това означава, че електронна рецепта вече ще се издава и за свободните за продажба в аптеки лекарства, не само за тези, които Националната здравноосигурителна каса покрива. 

 

По думите на проф. Сербезова лекарствата, които са с жълта или зелена рецепта, също следва да се дигитализират. Работи се по създаването на нов модул за електронни прегледи и хоспитализации. Става дума за 35 електронни регистъра и 50 електронни услуги. 

 

Костадин Ангелов от политическа партия ГЕРБ изтъкна, че въпреки критиките към бившето управлението на едноименната партия, именно тя е поставила началото на електронното здравеопазване у нас, както и фокусирането в средствата за медицински сестри. 

 

Председателят на парламентарната здравна комисия Антон Тонев, като част от “Продължаваме промяната”, увери, че приоритет е изграждане на добре финансирана и ефективно разпределяща средствата си, здравна система. Средствата за здраве от брутния вътрешен продукт са увеличени с 5,8 %

 

Заделени са и средства за борба с пандемията. Според Тонев е необходимо след края на извънредното положение да се остойности труда на специалистите с цел да се привлекат младите лекари обратно в България. Добрите финансови резултати имат 35% тежест при избора на специалност на бъдещите лекари. 

 

Нужна е единна система за специализациите на всички български медицински кадри, заяви Георги Михайлов, отново от ГЕРБ. Той обясни, че много българи желаят да следват медицински специалности, кандидатстват, учат, но в последната година от своето обучение подписват договори с други държава-членки на Европейски съюз. С това се обяснява и проблемът със своеобразното им изливане в чужбина. 

 

Д-р Иван Вецев от Националната пациентска организация, която инициира дискусията, заключи, че Covid кризата е своеобразен тест за системата на здравеопазването, който показва къде са нейните проблеми. Основните са високият процент на доплащане отстрана на пациентите, високият процент на здравно неосигурените, неравно разпределеният достъп до здравеопазване в страната.