Петнадесет електронни административни услуги са въведени в Националната здравноинформационна система (НЗИС) за последните шест месеца. 

 

От 1 август 2022 г. направлението за хоспитализация вече ще бъде електронно, а с него и епикризата на пациента.


 

Това стана ясно по-време на дискусия относно текущата реализация и предстоящото развитие на електронното здравеопазване у нас. Присъстваха здравният министър проф. Асена Сербезова и председателят на НЗОК доц. Васил Пандов.  

 

“Пациентът вече е активен участник в процеса, т.е. контрольор на прозрачността в здравната ни система, защото като пациенти вече можем да виждаме какво се случва с нас в системата – да проследяваме какви лекарства ни изписват, какви прегледи и изследвания са ни назначени и осъществени, като същевременно благодарение на дигитализацията вече не е необходимо да обикаляме от специалист на специалист с цялата си медицинска документация”, категорична бе проф. Сербезова. 

 

Дигитализацията е инструмент, който прави възможно извеждането на българското здравеопазването „на светло“, твърди здравният министър. 

 

„Електронните данни ще ни помогнат за извършването на обективни анализи, а това на свой ред ще позволи правилното надграждане, планиране и усъвършенстване на системата по начин, по който тя удовлетворява всички нас“, подчерта още министърът на здравеопазването. 

 

 Тя посочи, че добавена стойност от дигитализацията в сектора ще бъде и по-ефективното управление на освободените ресурси, в т.ч. и финансови. По този начин, по думите ѝ, ще бъдат преустановени и редица нерегламентирани практики.

 

„През последните няколко месеца беше извършена тиха революция в нашето здравеопазване, а именно реалното въвеждане на електронното здравеопазване и дигитализацията. 

 

За здраве държавата, като публичен ресурс, ежегодно изразходват около 7 млрд. лв. Въпреки това до момента тези средства „не бяха обхванати“ от електронното здравеопазване“, отбеляза доц. Пандов. 

 

Той припомни, че от 1 юни 2022 г. всички прегледи на пациенти при общопрактикуващите им лекари и специалисти в извънболничната помощ се подават в НЗИС. 

 

Ще бъде ясно в кои болнични структури, колко пациенти, с какви диагнози и кога са постъпили и изписани. По този начин ще се преустанови обикалянето на линейките в търсене на свободни болнични легла“, уточни още той. 

 

На база постигнатото и предстоящото по отношение изграждането на НЗИС ще могат да се извършват всякакви детайлни анализи, като например кои са най-честите заболявания в популацията, кои са най-често назначаваните изследвания, най-често съществуващите придружаващи заболявания и т.н., посочи доц. Пандов. 

 

Той каза, че вече е изработен проект на нормативен акт, с който се регламентират структурата на НЗИС, нивата на достъп до данни, начинът на идентификация на лицата, както и цялата правна рамка на системата.