На 1 април изтича гратисният период, през който лечебните заведения трябва да се подготвят за приложение на елекронната егистрационна системата за хоспитализаци и дехоспитализация на пациенти.


Това съобщиха от Националната здравноосигурителна каса.


Системата е разработена по поръчка на НЗОК и има за цел да бъде завишен контролът при прием и изписване на пациенти в лечебните заведения. Тя ще отчита двете дейности едновременно както в болничното заведение, така и директно в данните на здравната каса в реално време.



Системата беше одобрена в края на миналата година, като болниците имаха гратисен период до 31 март да се подготвят за въвеждането ѝ. От осигурирителната институция са категорични, че ще спрат плащанията към болниците, които не са въвели новата електронна система до края на този месец.


До момента обаче само 88 договорни партньори подават данни в регистрационната система, като по-малко от 50% от тях правят това редовно.


В пет области - Велико Търново, Ловеч, Перник, Смолян и Търговище, няма нито едно лечебно заведение, което да е внедрило регистрационната система. В шест области броят на въвелите Регистрационната система спрямо общия брой договорни партньори е минимален: Благоевград - 1 от 13, Габрово - 1 от 6, Кюстендил - 1 от 6, Пазарджик - 2 от 13, Софийска област - 2 от 14, Ямбол - 1 от 4.
 

Междувременно от Националната здравноосигурителна каса отчитат изключително слаб интерес към електронното здравно досие.

NEWS_MORE_BOX


Въпреки че от почти две години имаме възможност да следим в интернет какви здравни грижи сме ползвали и дали няма злоупотреби, от услугата се възползват едва 10 на сто от пациентите, показва справка на Нова тв.

Следенето на здравното досие в интернет ни дава възможност да проверим дали някой не използвал медицинска услуга от наше име.

Оказва се обаче, че малко са пациентите, които се възползват от тази форма на контрол - от общо 6,5 милиона здравно осигурени, едва 6000 са си извадили код за достъп до информационната система на НЗОК.

Получаването на електронен код за достъп само по себе си е лесна задача - трябва ни само лична карта. Служител въвежда данните ни в компютър, след което ни дава удостоверение, че сме получили своя уникален код за достъп. Процедурата отнема само няколко минути в съответната районна здравна каса.

Освен такива разминавания между очаквания и реалност, с достъпа до електронното здравно досие, можем да попаднем и на други злоупотреби.

„Граждани, които са забелязали несъответствия с информацията, които са видели в своите електронни досиета и с това, което те реално са използвали като медицински услуги”, коментира Ваня Станчева от РЗОК - София.

Това означава злоупотреба с данни и източване на пари от касата. На практика единствено пациентите могат да контролират и сигнализират при подобни случаи.

Освен с код, достъп до информационната система на НЗОК имаме и с универсалния електронен подпис.

Изключително слаб интерес към електронното здравно досие отчитат от Националната здравноосигурителна каса.



Въпреки че от почти две години имаме възможност да следим в интернет какви здравни грижи сме ползвали и дали няма злоупотреби, от услугата се възползват едва 10 на сто от пациентите, показва справка на Нова тв.

Следенето на здравното досие в интернет ни дава възможност да проверим дали някой не използвал медицинска услуга от наше име.



Оказва се обаче, че малко са пациентите, които се възползват от тази форма на контрол - от общо 6,5 милиона здравно осигурени, едва 6000 са си извадили код за достъп до информационната система на НЗОК.

Получаването на електронен код за достъп само по себе си е лесна задача - трябва ни само лична карта. Служител въвежда данните ни в компютър, след което ни дава удостоверение, че сме получили своя уникален код за достъп.
Свързани статии..

Въвеждат електронната система за прием в болниците Коментари 00
До 6 месеца ще имаме електронна здравна карта Коментари 00
Електронните рецепти ще струват 12 млн. лв. Коментари 00



Процедурата отнема само няколко минути в съответната районна здравна каса.

Освен такива разминавания между очаквания и реалност, с достъпа до електронното здравно досие, можем да попаднем и на други злоупотреби.



„Граждани, които са забелязали несъответствия с информацията, които са видели в своите електронни досиета и с това, което те реално са използвали като медицински услуги”, коментира Ваня Станчева от РЗОК - София.



Това означава злоупотреба с данни и източване на пари от касата. На практика единствено пациентите могат да контролират и сигнализират при подобни случаи.

Освен с код, достъп до информационната система на НЗОК имаме и с универсалния електронен подпис.

Прочети още на: http://www.puls.bg/health/news/news_19331.html