Всеки втори българин с лекувана хипертония е с лош контрол на кръвното си налягане. Въпреки че по-голяма част от хората в България знаят за медицинския си проблем и се лекуват, в сравнение с тези по света, те са с по-висок риск от развитието на различни хронични заболявания като сърдечносъдовите, диабет, бъбречна недостатъчност и др.


Това показват основните изводи от глобалното проучване - May measurement month, осъществено от Международното дружество по хипертония (International society of hypertension) през 2019 г., в което България се включи за първи път. Резултатите бяха представени от проф. д-р Арман Постаджиян по време на научния конгрес „Артериале 2020 - кръгът от таргетна органна увреда до клинично изявено събитие“, което се провежда в София от 31 януари до 2 февруари. Събитието се организира от Българската лига по хипертония и е част от научните форуми за 2020 г., одобрени от European Society of Hypertension.


Основната цел на международното проучване May measurement month е да насочи общественото внимание върху артериалната хипертония и неблагоприятните последици, до които води лошият ѝ контрол. В изследването са включени 1,5 млн. души от 90 държави, сред които и България. Изследването у нас бе проведено от  Българската лига по хипертония и обхвана 21 области на страната – всички без Кърджали, Разград, Кюстендил, Ловеч, Враца, Монтана, Видин. В него взеха участие близо 160 медицински специалисти, позиционирани в 150 пункта, като бяха обхванати 3678 души на средна възраст 58,8 години.



Хипертонията в цифри

Общо 2589 или 70,39% от всички участници в скрининга у нас са се оказали с хипертония. Това означава, че те или са били на терапия за високо кръвно или измерената му стойност по време на скрининга е била над 140/90 mmHg. 


671 от установените хипертоници са били ново диагностицирани и не са знаели, че имат високо кръвно. Останалите 1981 или 73,77% са били наясно със състоянието си. Въпреки че делът им е по-висок от средния за света – 59,5%, наличието на добър контрол над хипертонията у нас е по-нисък. 


997 от установените хипертоници на терапия или едва всеки втори (48%) е с добър контрол на артериалното си налягане, срещу 60% средно за света. След включване на данните за измерено артериално налягане по време на скрининга процентът на добре контролираните хипертоници на терапия спада – 35,57%, е по-малък от този на хората с високо кръвно на терапия без добър контрол - 38,51%. В същото време българите с високо кръвно, които се лекуват, са повече, отколкото средно за света. 74,08% са хипертониците у нас на терапия съответно срещу 55,3%.


Вредните навици

Една от основните причини за тези диспропорции е нездравословният начин на живот, който водят българите, смятат специалистите. 20,3 е процентът на пушачите, 30,7 на консумиращите алкохол поне веднъж седмично сред скринираните българи на средна възраст от 58,8 години, срещу 12,3% и 7,5% средно за света, каза проф. Арман Постаджиян. Хората с наднормено тегло у нас са се оказали 38% срещу 28,6% средно за света, а със затлъстяване – 23%, срещу 11,5% за света, показват още данните. 


„За съжаление картината не е по-различна и сред по-младото население. Ако извадим процентът на хората между 40 и 50 години, които са с наднормено тегло, пушат или пият, цифрите за някои показатели дори са по-лоши“, допълни проф. д-р Постаджиян.

 

По думите му артериалната хипертония си остава най-разпространения контролируем рисков фактор, който обичайно предхожда и отключва множество други отклонения в метаболизма, които при съпътстваща артериална хипертония имат по-агресивен ход. "Традиционно отчитаме големите съдови събития (честотата на инфаркт и мозъчен инсулт) като показатели, отразяващи контрола на заболяването. Съвременни проучвания обаче акцентират върху ранни промени в прицелните органи, като етап, предхождащ клинично изявените събития. Подобни промени включват начални етапи на когнитивни нарушения, на съдовото, бъбречно и сърдечно въвличане, които трябва да се познават с оглед навременна и адекватна превенция. Това е и основна цел на провеждания научен симпозиум, в който освен теоретична има предвидена и значима практическа част с обучения за оценка на съдовата функция", допълни началникът на отделението по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Лигата по хипертония у нас проф. Постаджиян.


Сред водещите лектори на престижния хорум „Артериале 2020“ са проф. Джузепе Манчия, проф. Ролан Ашмар, проф. Драган Лович, акад. Лъчезар Трайков, проф. Арман Постаджиян, проф. Цветалина Танкова, проф. Борис Богов и др.