Тенденциите за разпространение на емоционалното прегаряне ("бърнаут") в България не са много позитивни. На този етап са изследвани професии, в които преобладават физическите контакти, като данните показват, че почти всеки трети от анкетираните е засегнат в една или друга степен от бърнаут.

 

С тези темпове и този стрес вероятно след десет години всеки втори българин, практикуващ подобна професия, ще бъде обект на синдрома на емоционалното прегаряне. Това заяви Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара, в предаването "Бизнес старт" по телевизия Bloomberg TV Bulgaria.


 

"Диагнозата "бърнаут" много трудно може да се постави рано и обикновено става забележима в по-напредналите ѝ стадии, когато, за съжаление, вече страдащите се нуждаят от терапии и/ли медикаменти. Признаците на емоционалното прегаряне еволюират от нежелание да се срещаш с други хора, емоционална самоизолация, висока умора от лични контакти, отдръпване от собствени интереси и раздразнителност във взаимоотношенията, допълни той.

 

При бърнаут постепенно намалява продуктивността и ефективността на засегнатото лице, което води до чувство на апатия и безволие, коментира още Томчо Томов.

 

По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара, въпреки че бърнаут не е класифициран като заболяване от Световната здравна организация, някои Скандинавски държави и Великобритания са му поставили подобно обозначение, за да могат да бъдат взети превантивни мерки и съотвените здравни системи да са способни да предпишат нужните медикаменти в по-ранен етап.

 

"Към момента няма данни как дистанционната работа се отразява на разпространието на синдрома на емоционалното прегаряне, но на база доброволни проучвания става ясно, че при служители, които са изпитвали първоначални признаци преди пандемията, промяната в работния процес е допринесла за тяхното задълбочаване".

 

Томчо Томов поясни, че най-потърпевши са тези, които практикуват високооборотни професии, свързани с физически контакт, като журналисти, лекари, юристи и т.н.

 

"Дистанционната работа, бъдейки коренна промяна в работния процес, неминуемо се оказва повод за по-високо напрежение, подбужда съмнения относно професионалното развитие и в някои случаи смесва личното с професионалното".

 

По отношение на мерките, които могат да бъдат взети от дадения работодател, той посочва, че от страна на ръководството на дадената организация трябва да бъде обяснено по подходящ начин на всеки служител, че работата от дистанция е новата реалност.

 

"Небходима е промяна в подходите на "Човешки ресурси", като бъде създадена нова виртуална вътрешна култура, целяща сътрудничество и ангажираност. Служителите от дистанция понякога могат да се почувстват недостатъчно информирани и изолирани от самата компания. Затова ръководството не трябва да бъде единствено фокусиран върху присъствие и работно време, а и върху крайните резултати на служителите, насърчавайки ги, когато е уместно."

 

"Общуването очи в очи не може да бъде заменено, хората са социални същества, имат потребност от постоянен физически контакт и да попиват знания от своите колеги", коментира Томчо Томов, добавяйки, че поради тази причина подходът на работодателя трябва да бъде диверсифициран и когато е възможно индивидуален.

 

Целия разговор може да видите във видеото.