Пациентите, страдащи от ревматологични заболявания, настояват жизненонеобходимите им лекарства да се изписват от по-широк обхват лекари в извънболничната помощ. 

 

Категорични са, че физическото явяване пред Експертна лекарска комисия (ЕЛК) за издаване на протокол и изваждане на амбулаторна процедура 42*, трябва да отпадне.


 

Искането им е подкрепено от ревматолози, участвали в социологическо проучване относно нагласите за отпускане на скъпоструващите лекарства. 65% от лекарите твърдят, че медикаментите следва да се изписват съобразно териториалната принадлежност на пациента и центъра на жизнените му интереси.

 

Пациентът не може да получи предписание за прилежащата му терапия от лекуващия го лекар, тъй като трябва да се яви на място в Експертна лекарска комисия. Страдащите от ревматологични заболявания споделят, че поради икономическата криза, вече им е почти непосилно да отделят средства, за да пътуват няколко пъти в годината до съответната ЕЛК.

 

Според сега действащите условия за отпускане на терапия за ревматичните заболявания са нужни повече от осем месеца от назначаване на терапията от лекуващи ревматолог до момента, в който пациентът получи лекарството си от аптеката. 

 

Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ) и Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) вече изпратиха сигнал до омбудсмана на Република България проф. Диана Ковачева. Те твърдят, че до момента не са успели да започнат диалог с Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.

 

„Единствено при пациентите с ревматични заболявания, получаващи терапия по протокол IC, се изисква лично явяване на пациента пред Експертна лекарска комисия. Така например, тази стъпка е премахната за пациентите с кардиологични и ендокринологични заболявания. Считаме, че лекуващият лекар, който е насочил пациента за терапия, най-добре познава състоянието му и е достатъчно компетентен, за да не се налага повторно разкарване на болния и явяване пред ЕЛК.“ – разяснява Анета Драганова от Асоциация на пациентите с автоимунни заболявания. Тя допълва, че голяма част от пациентите са инвалидизирани и трудноподвижни и всяко едно пътуване подлага на риск здравето им, особено в грипния сезон.

 

 “В най-неравностойно положение са хората в малки населени места, които трябва да отделят няколко дни за пътуване до болница за АП 42, след това до ЕЛК и най-накрая да внесат всички документи в регионалния център на НЗОК (РЗОК) за одобрение на протоколи. От друга страна честото отсъствие от работа, за да се изпълнят формални критерии на НЗОК за лечение, които по никакъв начин не подобряват състоянието на пациента, поставя под риск трудовите правоотношения на пациента с работодателя.“ – казва Боряна Ботева от Организация на пациентите с ревматологични заболявания. Оказва се неефективен и начинът, по който се правят изследванията по амбулаторна процедура 42, защото много често се изисква пациентът сам да плати от джоба си за тях, въпреки че му се полагат по процедурата.

 

 

*„Амбулаторно наблюдение/диспансеризация на пациенти с възпалителни полиартропатии и спондилопатии“