„Общественото здраве е едно рентабилно предприятие“, обичат да казват ексипертите по здравна икономика, без обаче да си дават сметка, че за обикновения човек е трудно да си обясни какво точно означава това. А преведен на прост език, този принцип означава, че разгръщането на програми за превенция на заболяванията и укрепване на здравето много пряко рефлектира върху работоспособността и качеството на живот на хората, а оттам – и върху икономиките на страните. Това се коментира на кръгла маса в Народното събрание на тема „Здравето на българите през 21-ви век – тенденции и предизвикателства“, проведена тази седмица.

 

Всяко допълнително увеличение от 100 долара на глава от населението за социални дейности, в това число и здравеопазване води след себе си намаление на смъртността с 1,19%, сочат изледванията на експертите на Световната здравна организация (СЗО).


 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Високата възвращаемост на инвестиции в обществено здраве е факт, който специалистите не подлагат на съмнение. Те са доказали, че на всеки долар, инвестиран в обществено здравеопазване 14 долара се връщат към по-широкото здраве и икономиката. Малко пояснение –  понятието „по-широко здраве“ означава едновременно много рядко боледуване, за по-кратък срок от време и от по-леки заболявания, по-ниска податливост на сериозни болести, по-редки битови и други видови инциденти и травматизъм. А ползите за икономиката са очевидни – по- работоспособни хора, които се трудят пълноценно и рядко отсъстват от работа поради заболяване.  

 

Експертите обаче обръщат внимание е на друга съществена подробност – намаляванета на здравните неравенства. Което според СЗО означава, че държавите трябва да се стремят към постигането на равен достъп до здравни услуги за различните социални групи. Какви са предимствата на този подход? Категоричният отговор на експертите е: Намаляването на неравенството в здравеопазването с 1% годишно увеличава годишния темп на растеж на брутния вътрешен продукт с 0,15%.