Военномедицинска академия (ВМА) ще отбележи 127 години от създаването си на 3 декември. Честването на празника ще започне с полагане на венци пред паметника на загиналите медицински чинове пред сградата на болницата в 11 часа, а малко по-късно в киносалона на ВМА, ще се проведе тържествено събрание на личния състав, с участието и на официални гости.


В отбелязването на 127-мата годишнина на Академията се очаква да вземат участие  представители на Президентството на Република България, Народното събрание, Министерство на отбраната, Министерство на здравеопазването, НЗОК, БЛС, БЧК, Столична община, КНСБ, КТ „Подкрепа”, депутати, представители на болници и военни структури, както и други официални гости.


Основите на ВМА са положени на 1 декември 1891 г. На този ден влиза в сила Заповед на военния министър № 439 от 19.11.1891 г. за създаване на Софийска обща гарнизонна болница. Неин първи началник е д-р Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз.



От 1.01.1893 до края на 1918 г. тя съществува като Първа софийска дивизионна болница със 100 войнишки и 10 офицерски легла. В една от първите публикации по въпросите на военната медицина от 1893 г. - „Няколко думи върху нашите военни болници“, санитарният майор Игнат Барбар препоръчва столичната дивизионна болница „да е образец във всяко отношение“. Тази мисъл за образцово справяне с поставените задачи продължава да съпътства историята на болницата от създаването й до днес.


За превръщането й в реалност допринасят работещите там военномедицински чинове и началниците от този първи етап на нейното развитие - възрожденските лекари и санитарни офицери Л. Понтара, Й. Любенов, П. Димитров Д. Киранов, Ив. Бацаров, Т. Илиев, Т. Попов.


ВМА е свързана със системата на националното здравеопазване чрез звеното си за спешна медицинска помощ, създадено през 1990 г. Лечебното заведение обединява пет многопрофилни болници за активно лечение в София, Пловдив, Варна, Плевен, Сливен; три болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация  в Банкя, Хисар и Поморие; десетки медицински пунктове в поделенията на Българската армия, Научноприложен център за военномедицинска експертиза,  авиационна  и морска медицина; Военномедицински отряд за бързо реагиране, Научноприложен център за военна епидемиология и хигиена – София, с филиали в Пловдив, Сливен и Варна;  Научноизследователски център за радиологична, биологична и химическа защита и Център по психично здраве и превенция.